С Боряна Димитрова и Цветозар Томов обсъждаме отношението на българите към Русия и външнополитическата ориентация на страната.
http://radio.dariknews.bg/?page=audio&id=266552
http://radio.dariknews.bg/?page=audio&id=266552
Блог за философия, политика и вкусни неща
четвъртък, 19 март 2015 г.
четвъртък, 12 март 2015 г.
Парите следват богатия ученик
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4649430
в. Труд, 12 март 2015г.
*****
2027 г.
Учениците от с. Многоучене, община Даскалово, поставиха рекорд - нито един 15- годишен не реши нито една от задачите на международния тест PISA.
На парламентарните избори с обещание за премахване на частната собственост, наред с редица други индивидуални права, конституционно мнозинство спечели Партията на революционния прогрес.
*****
Предстои разглеждане на второто четене на Закона за училищното и предучилищното образование, от който до известна степен зависи дали горните сценарии могат да се окажат възможни. В особена степен това касае една от най-противоречивите мерки в него - ваучерите за частни училища. Вносителите от ГЕРБ мотивират тази мярка така: тя дава разширен достъп до образование, гарантира повишена конкуренцията с цел по-качествено образование за всички, равно третира всички ученици, независимо от вида училище и ангажира държавата финансово да подкрепя всички, включително и частните училища - неин конституционен ангажимент. Спорно е дали всички тези цели са обществено оправдани, както и дали предложената мярката би ги постигнала.
Ваучерите не осигуряват „разширен" достъп до образование: децата на по-богати родители, които ще ги ползват, и сега имат гарантиран достъп до финансирано от държавата образование в общински и държавни училища. Ако някой има проблем с достъпа, то това са деца от социално слаби семейства от маргинализирани общности - но те няма да бъдат по-добре включени в образователната система вследствие на тази мярка. Безспорно в момента има разлики в достъпа до качествено образование, но и тук не може да се очакват подобрения: с по-лош достъп са по-бедни ученици, обучавани в непрофилирани училища. Резултатите им на външи оценявания - национални и международни, са значително по-ниски от тези на връстниците им в профилираните („елитни") училища - били те държавни или частни. Те са и сред тези 39-43% функционално неграмотни, заради които заемаме едни от последните места в изследванията PISA. Тези ученици няма да спечелят нищо от държавното финансиране на частни училища, доколкото няма да имат достъп до тях.
Мярката няма да доведе и до повишена конкуренция, с която да се подобри качеството на образованието за всички. Привличайки най-качествените учители с по-високите заплати и по-благоприятни условия на труд, както и на най-талантливите ученици (чрез предлаганото от Реформаторския блок отпускане на стипендии за талантливи ученици например) в частните, няма да спомогне за по-високото качество на образованието в държавните училища. Дори конкуренцията между частните и елитните профилирани гимназии да повиши така или иначе вече високото качество на образованието в тях, това няма да има положителен ефект върху непрофилираните училища в крайните квартали и по-бедните общини. Изследвания на факторите за успех в международния тест PISA сочат, че по-високи резултати постигат страни, в които учениците с по-нисък социално-икономически статус (и като правило по-ниски резултати) не са отделени от тези с по-висок статус и резултати - т.е. несегрегираното обучение спомага за компенсиране на изоставането им.
Анализ на Световната банка за ниските резултати на 15-годишните български ученици сочи като основен фактор разделянето на децата в различни училища според социално-икономическия им статус, като неравенството в образователните възможности у нас е най-голямото в Европа и Централна Азия.
Неравенствата според доходите отварят 4-годишна дупка в нивото на образование - деветокласник от бедно семейство често може да реши задачи едва за 5-и клас. След едно поколение може да се окаже, че той е неспособен да реши задача и за първи клас. Предлаганата мярка само ще засили тази вредна за всички сегрегация, допълнително стимулирайки отделянето на по-добре справящи се деца от по-богати семейства, от останалите.
Защитниците на ваучерите твърдят, че тази мярка е задължителна, за да премахне една несправедливост - в момента държавата според тях дискриминира и "наказва" по-богатите деца, разделяйки учениците на „частни" и „държавни", и финансирайки само последните. Децата от по-богати семейства обаче нито са дискриминирани, нито "наказвани" - доколкото за всяко дете, независимо от социално-икономическия му произход, има осигурено място в държавно или общинско училище. Доброволният избор на някои родители да не използват предоставеното на децата им място не е дискриминация или „наказание" от страна на държавата и не я ангажира с нищо - тя е изпълнила ангажимента си към тях, и третира всички деца равно. Нещо повече, прилагането именно на предлаганата мярка би довело да неравно третиране на по-бедни ученици, чиито родители няма да могат да доплащат за частно училище. Без гарантиране на равен достъп до финансираните и с публични средства частни училища за всички деца, които покриват образователните изисквания за прием в тях, ще се окаже, че държавата сама нарушава основно конституционно изискване за недискриминативно третиране на гражданите й.
На последно място се цитира конституционната разпоредба „държавата създава и финансира училища" в изпълнение на конституционното си задължение да гарантира правото на образование на всички. Тезата, че тя изисква финансиране на всички видове училища - както държавни и общински, така и частни, е спорна. Правото на образование съвсем не е идентично с принципа „парите следват ученика": както изборът на училище, така и правото на избор на частно училище не са конституционно гарантирани. Въпрос не на конституционен принцип, а на политическо решение е кои типове училища държавата да финансира. Всички можем да решим, например, че целта на държавната политика в образованието - високо ниво на образование за всички граждани, изисква ограниченият ни публичен ресурс да се концентрира върху финансиране само на държавните и общинските училища. Бихме могли, разбира се, да решим да заделяме и по-голям ресурс (като се съгласим да плащаме по-високи данъци например или пък произвеждаме по-висок БВП), което да даде възможност на всеки ученик да избира и частно училище. Такава е практиката в редица по-богати европейски държави, които преразпределят по-голяма част от общото си богатство, за да могат всички деца да получават качествено образование в училища по техен избор.
Без гарантирането на равна възможност за избор от всички на държавно финансирано частно образование, предложената мярка рискува да наруши основно конституционно изискване за недискриминативност на държавната политика. Но не само това. От сегрегирано образование няма да спечелят и порасналите деца от частните училища, защото те ще живеят в общество, където все повече хора са ниско образовани. Надали има нещо по-опасно за образованите малцинства от необразовани, лесно манипулируеми от демагози маси, които рано или късно ще посегнат на правата на образованите малцинства. И вероятно ще са прави - доколкото тези права отдавна ще са се превърнали в привилегии само за малцината богати. Днес все още можем да избираме накъде искаме да поемем като общество - към равното гарантиране на права за всички, или към незащитими дългосрочно селективни права за малцина. Нека направим този избор трезво и отговорно.
в. Труд, 12 март 2015г.
*****
2027 г.
Учениците от с. Многоучене, община Даскалово, поставиха рекорд - нито един 15- годишен не реши нито една от задачите на международния тест PISA.
На парламентарните избори с обещание за премахване на частната собственост, наред с редица други индивидуални права, конституционно мнозинство спечели Партията на революционния прогрес.
*****
Предстои разглеждане на второто четене на Закона за училищното и предучилищното образование, от който до известна степен зависи дали горните сценарии могат да се окажат възможни. В особена степен това касае една от най-противоречивите мерки в него - ваучерите за частни училища. Вносителите от ГЕРБ мотивират тази мярка така: тя дава разширен достъп до образование, гарантира повишена конкуренцията с цел по-качествено образование за всички, равно третира всички ученици, независимо от вида училище и ангажира държавата финансово да подкрепя всички, включително и частните училища - неин конституционен ангажимент. Спорно е дали всички тези цели са обществено оправдани, както и дали предложената мярката би ги постигнала.
Ваучерите не осигуряват „разширен" достъп до образование: децата на по-богати родители, които ще ги ползват, и сега имат гарантиран достъп до финансирано от държавата образование в общински и държавни училища. Ако някой има проблем с достъпа, то това са деца от социално слаби семейства от маргинализирани общности - но те няма да бъдат по-добре включени в образователната система вследствие на тази мярка. Безспорно в момента има разлики в достъпа до качествено образование, но и тук не може да се очакват подобрения: с по-лош достъп са по-бедни ученици, обучавани в непрофилирани училища. Резултатите им на външи оценявания - национални и международни, са значително по-ниски от тези на връстниците им в профилираните („елитни") училища - били те държавни или частни. Те са и сред тези 39-43% функционално неграмотни, заради които заемаме едни от последните места в изследванията PISA. Тези ученици няма да спечелят нищо от държавното финансиране на частни училища, доколкото няма да имат достъп до тях.
Мярката няма да доведе и до повишена конкуренция, с която да се подобри качеството на образованието за всички. Привличайки най-качествените учители с по-високите заплати и по-благоприятни условия на труд, както и на най-талантливите ученици (чрез предлаганото от Реформаторския блок отпускане на стипендии за талантливи ученици например) в частните, няма да спомогне за по-високото качество на образованието в държавните училища. Дори конкуренцията между частните и елитните профилирани гимназии да повиши така или иначе вече високото качество на образованието в тях, това няма да има положителен ефект върху непрофилираните училища в крайните квартали и по-бедните общини. Изследвания на факторите за успех в международния тест PISA сочат, че по-високи резултати постигат страни, в които учениците с по-нисък социално-икономически статус (и като правило по-ниски резултати) не са отделени от тези с по-висок статус и резултати - т.е. несегрегираното обучение спомага за компенсиране на изоставането им.
Анализ на Световната банка за ниските резултати на 15-годишните български ученици сочи като основен фактор разделянето на децата в различни училища според социално-икономическия им статус, като неравенството в образователните възможности у нас е най-голямото в Европа и Централна Азия.
Неравенствата според доходите отварят 4-годишна дупка в нивото на образование - деветокласник от бедно семейство често може да реши задачи едва за 5-и клас. След едно поколение може да се окаже, че той е неспособен да реши задача и за първи клас. Предлаганата мярка само ще засили тази вредна за всички сегрегация, допълнително стимулирайки отделянето на по-добре справящи се деца от по-богати семейства, от останалите.
Защитниците на ваучерите твърдят, че тази мярка е задължителна, за да премахне една несправедливост - в момента държавата според тях дискриминира и "наказва" по-богатите деца, разделяйки учениците на „частни" и „държавни", и финансирайки само последните. Децата от по-богати семейства обаче нито са дискриминирани, нито "наказвани" - доколкото за всяко дете, независимо от социално-икономическия му произход, има осигурено място в държавно или общинско училище. Доброволният избор на някои родители да не използват предоставеното на децата им място не е дискриминация или „наказание" от страна на държавата и не я ангажира с нищо - тя е изпълнила ангажимента си към тях, и третира всички деца равно. Нещо повече, прилагането именно на предлаганата мярка би довело да неравно третиране на по-бедни ученици, чиито родители няма да могат да доплащат за частно училище. Без гарантиране на равен достъп до финансираните и с публични средства частни училища за всички деца, които покриват образователните изисквания за прием в тях, ще се окаже, че държавата сама нарушава основно конституционно изискване за недискриминативно третиране на гражданите й.
На последно място се цитира конституционната разпоредба „държавата създава и финансира училища" в изпълнение на конституционното си задължение да гарантира правото на образование на всички. Тезата, че тя изисква финансиране на всички видове училища - както държавни и общински, така и частни, е спорна. Правото на образование съвсем не е идентично с принципа „парите следват ученика": както изборът на училище, така и правото на избор на частно училище не са конституционно гарантирани. Въпрос не на конституционен принцип, а на политическо решение е кои типове училища държавата да финансира. Всички можем да решим, например, че целта на държавната политика в образованието - високо ниво на образование за всички граждани, изисква ограниченият ни публичен ресурс да се концентрира върху финансиране само на държавните и общинските училища. Бихме могли, разбира се, да решим да заделяме и по-голям ресурс (като се съгласим да плащаме по-високи данъци например или пък произвеждаме по-висок БВП), което да даде възможност на всеки ученик да избира и частно училище. Такава е практиката в редица по-богати европейски държави, които преразпределят по-голяма част от общото си богатство, за да могат всички деца да получават качествено образование в училища по техен избор.
Без гарантирането на равна възможност за избор от всички на държавно финансирано частно образование, предложената мярка рискува да наруши основно конституционно изискване за недискриминативност на държавната политика. Но не само това. От сегрегирано образование няма да спечелят и порасналите деца от частните училища, защото те ще живеят в общество, където все повече хора са ниско образовани. Надали има нещо по-опасно за образованите малцинства от необразовани, лесно манипулируеми от демагози маси, които рано или късно ще посегнат на правата на образованите малцинства. И вероятно ще са прави - доколкото тези права отдавна ще са се превърнали в привилегии само за малцината богати. Днес все още можем да избираме накъде искаме да поемем като общество - към равното гарантиране на права за всички, или към незащитими дългосрочно селективни права за малцина. Нека направим този избор трезво и отговорно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)