неделя, 7 май 2017 г.

"Мажоритарният вот като защита на индивидуалната свобода"

Днес попаднах на следните аргументи в подкрепа на мажоритарния вот

Защо според мен тези аргументи са невалидни?

Заявява се, че мажоритарният вот е
1. "Ефикасно средство за премахване на посегателствата върху индивидуалната ни свобода, изискващо персонална отговорност, за всяко придобито право. Изборите са акт, чрез който делегираме на даден политик свободата да действа от наше име и за наша сметка. Това трябва да е недвусмислено обвързано с пропорционална на тази свобода отговорност.
Подобно пропорционалност може да се получи единствено и само при мажоритарни избори." 

Какъв е аргументът тук. Той е в две стъпки:
а). само мажоритарните избори дават възможност за пропорционална на правото да ни управляват лична отговорност на представляващите ни.
б). тази лична отговорност на представителите ни дава възможност за "намаляване на
степента, в която държавата се намесва в живота ни.
Дори и да приемем, че Манолов е прав за  стъпка а.), от личната отговорност на представляващите ни по никакъв начин не следва, че тази отговорност ще доведе до намаляване на намесата на държавата в живота ни - т.е.  не следва б.). Най-малкото защото не е немислимо мажоритарното избиране на кандидат-диктатор. Унгарската избирателна система с много силен мажоритарен елемент доведе точно до такъв резултат. И няма причина да мислим, че това няма как да стане при една чисто мажоритарна система, в която малък процент от населението може да избере управление с абсолютно мнозинство. 
Всъщност, г-н Манолов не е прав дори за а.) - за да е вярно твърдението за пряка връзка между лична отговорност и мажоритарен избор, трябва изобщо да се елиминира ролята на партиите в избора на мажоритарни кандидати. На мнозина у нас това изглежда добра идея. Всъщност елиминирането на партиите от процеса на номиниране на кандидати е дълбоко проблемно - замислете се каква точно е "личната" отговорност, която носи някой, зад когото не стои никоя партия или организация? И как точно държите отговорен такъв представител, ако започне да безчинства и "ограничава свободата" ни? Боя се, че гражданите по твърде болезнен начин ще научат и този урок - отговорността на индивидуални, независими кандидати не е по-голяма, а е много по-малка от тази на кандидати, подкрепени от партии. Какво можеш да направиш по отношение на индивидуален кандидат, който е злоупотребил с доверието ти? В най-добрия случай можеш да накажеш провинилия се кандидат, като не гласуваш на следващите избори за него.- но няма как да си гарантираш, че утре няма да те измамят нови "незамисими" кандидати". Обратно, ако системно те мамят кандидати на дадена партия, избирателите наказват цялата партия, като не й дават възможност да участва в управлението - и да отнема свободата им. 

2. "
При пропорционалната система подредбата на листите зависи от партийния лидер. Това води до три сериозни последствия. Първо, политикът трябва да е харесван от лидера на партията, а не от избирателите, за да бъде издигната кандидатурата му. Второ, с течение на времето партиите се превръщат в лидерски. Трето, на политическата сцена се появяват повече от две партии и се размива идеологическото противопоставяне.
Тези три последствия неизбежно подкопават основите на демокрацията и тя започва да се изражда"

Вярно е, че за да бъде издигнат, един кандидат трябва да се хареса  на лидера. Но съвсем не е вярно, че в една пропорционална избирателна система той не трябва да се харесва на избирателите. Напротив –спомнете си само колко популярни лица от артистичния и спортния  свят и други  популярни обществени сфери изпълваха листите на партия именно в надежда кандидатите да се харесат на избирателите.  Партия, която не се интересува от това дали издигнатите кандидати се харесват или не на избирателите, няма шанс да победи или просперира. И това е така и в двата вида избирателни системи - няма съществена разлика тук между избирателните системи.  
Не е вярно и второто твърдение, че лидерски партии възникват само в пропорционални, и никога в мажоритарни системи. Има примери за лидерски партии и в чисто мажоритарни системи.
Третият аргумент също не издържа - понеже в пропорционалните системи навлизали много партии, това водело до размиване на идеологическото противопоставяне. Всъщност , точно обратното е вярно. Както Антъни Даунс показва в "Икономическа теория на демокрацията", мажоритарната система води до идеологическо обезличаване на двете основни партии и до събиране на позициите им в позицията на т.нар. "среден гласуващ". 
Най-неиздържано е заключението, според което пропорционалните системи водели до "израждане на демокрацията". Не знам каква е теорията за демокрация, използвана в подкрепа на тази теза, но ще посоча, че възходът на популизма, определян като една от най-големите заплахи за демокрацията днес, се случи именно в демокрации с мажоритарни избирателни системи. Мнозина политолози и анализатори твърдят, че системното изключване на UKIP от парламентарния живот в Обединеното кралствое е една от основните причини за нарастване популярността на тезите им. 
Заключението, най-неочаквано, е че "в Европейския съюз наднационалната парламентарна демокрация e подкопала свободата, независимостта и предприемачеството в страните-членки, и това неизбежно води до антагонизъм, намеса, инертност и разхищение на средства."
Авторът не ни е обяснил дали тези дефицити се дължат на пропорционалната избирателна система  или нещо друго? Не е изяснил и какво общо има ЕС с една или друга избирателна система, за да оправдае избора на избирателна система с аргументи от състоянието на ЕС. 
Може би, в заключение, следва да напомним, че в ЕС членуват страни с различни избирателни системи, и макар евродепутатите наистина да се избират с пропорционална избирателна система, важните решения за ЕС не се взимат от ЕП.  От всичко това следва, че дискусия на дефицитите на ЕС,  доколкото ги има, няма никакво отношение към аргументите в подкрепа на една или друга избирателна система на ниво национална държава.