Признавам, раздвоена съм за т.нар. "ромски стипендии".
Не защото не подкрепям позитивната дискриминация - напротив. А защото ми се струва, че има по-добри политики, които в по-голяма степен биха помогнали за образователната интеграция на ромските деца от това да се раздават на 700 деца едни 30 евро на месец за относително нисък успех.
Смятам, че като общество всички ние трябва да направим много, много повече - да отделим повече средства за по-умни политики - за да не допуснем както отпадането поради бедност на деца от училище, така и за да интегрираме по-добре ромското малцинство.
Осигуряване на средства за транспорт, учебници и топъл обяд на всички под определен праг на бедност е минимумът, ако искаме да противодействаме на отпадането на бедни деца от училище, независимо от етноса им.
А специално за ромските деца - целенасочена работа с помощта на специално подготвени помощни учители, които да помагат за наваксване изоставането, с което тръгват ромски деца още на старта. Защото те нямат равен старт, и това първоначално изоставане само се задълбочава в училище, и не рядко води до диспропорционално (спрямо дела им в населението) отпадане от училище на децата от ромски произход.
Не на последно място, политиките трябва да са добре премислени, "умни" - за да постигнат целите си, те трябва първо да бъдат приети от гражданите. А не да са повод за развихряне на поредните национал-популисти, които у нас са цял легион.
