Уилям Блейк, Създаването на Ева
Ватиканът (Конгрегацията за католическо образование) публикува указания за католически училища и католици - преподаватели, родители, ученици - в светски училища, озаглавен "Мъж и жена ги създаде" http://www.educatio.va/content/dam/cec/Documenti/19_0997_INGLESE.pdf.
В документа е подложена на критика т.нар. "джендър теория" (тезата, че индивидите напълно свободно избират своя 'gender' [социална роля на пола]). Тази теория е обявена за заплаха за семейството и природно-обусловените разлики между мъжа и жената, които според този документ са и една от основите на човешкото достойнство.
Подзаглавието на документа е "Към диалог по въпроса за джендър теорията в образованието".
Насочен е към "the educational community involved in Catholic schools, and for all who, animated by the Christian vision of life, work in other types of school."
Някои мисли по повод документа:
1. Позициите на Ватикана имат огромен авторитет и често са възприемани като задължителни за вярващите католици. Такива документи, обаче, не могат да бъдат основа за политики в светски държави, чиито граждани могат и да не са вярващи католици - дори и когато такива са мнозинството от гражданите. Позициите на несъгласни с подобни позиции малцинства (дори и когато са малцинства!) са не по-маловажни - особено когато става дума за определяне обхвата и съдържанието на правата на непопулярни малцинства.
2. Документът разграничава крайни форми на джендър теорията (тезата за радикална откъснатост на социалните роли на пола от биологичния пол), и джендър изследвания - "other work on gender has been carried out which tries instead to achieve a deeper understanding of the ways in which sexual difference between men and women is lived out in a variety of cultures. It is in relation to this type of research than we should be open to listen, to reason and to propose."
3. Макар да отхвърля джендър теорията в крайната й идеологическа форма, Ватиканът предлага диалог с научни среди, които изследват културните и други специфики на пола.
4. Няма сериозен учен, който да твърди, че джендър-идентичността е въпрос на личен избор или прищявка. Дори и да има теоретици, които се заиграват с подобни идеи, утвърдените практики по отношение на трансджендър и интерсекс хората не стъпват на такива радикални (и непотвърдени научно) идеи.
Т.е. критиците на т.нар. "джендър идеология" (включително Ватиканът в тази своя позиция) атакуват карикатура. С подобни подмени се опорочава обществения дебат: ЛГБТ общността не се борят за правото да сменят джендър идентичността като носна кърпичка - а за уважение към социалната роля на пола, с която в процеса на порастване осъзнават, че дълбоко се идентифицират. С подобна подмяна на тезите на хората, с които спорят, Ватиканът подрива възможността за смислени диалог, към който иначе съвсем разумно призовава.
5. В документа се говори за "криза в образованието" заради опита на джендър идеологията “to assert themselves as absolute and unquestionable, even dictating how children should be raised" (папа Франциск, Amorе Letitia). Отново - може и да има криза в образованието, но тя не се дължи на подобни опити за налагане на "джендър идеология" - дори и да има единични подобни случаи, те не определят състоянието на образователните системи, нито могат да допринесат за "криза" в тях. 6. Отхвърляйки "джендър идеологията", препоръчва на католическите училища и католици - преподаващи, родители и др., и в други училища - сексуалното образовение в тях да подчертава, че социалните роли на двата пола са биологично обусловени, както и че бинарното разбиране за половете е единствено вярното. 7. Изключва запознаването на децата в католическите училища с позиции, произтичащи от "джендър теорията". Абсолютната истина по въпроса е откровена в Библията, и място за диалог по това няма.
Не виждам особен проблем тук - ако пращаш детето си в католическо училище, вероятно си склонен да приемеш, че и нещата, които то ще изучава в това училище, са в съгласие с доктрините на Католическата църква. Все пак е донякъде озадачаващо как настояващите за диалог и толерантост към възгледите им не допускат подобен диалог и толерантност с възгледи, които Църквата отрича. Особено озадачаваща е тази позиция предвид и факта, че има вярващи католици, които са интерсекс и тренсджендър. Затърбване на болките и проблемите на тези хора (а те са огромни - те по-често страдат от депресия и склонност към самоубийства, например) в името на истината, че "Мъж и жена ги създаде", може и да е в съответствие с изразената в този документ католическа доктрина, но не изглежда много християнско - Бог обича всичките си чеда. 8. Не е ясно обаче какво следва от тази позиция за светските училища - и там ли трябва да е забранено на децата да се казва каквото и да било за съществуването на хора с различна от общоразпространената джендър-идентичност? А ако в класа има дете с обективно неопределен пол (intersex са средно 1/1500-2000 живородени деца)- трябва ли да се признае, че то съществува? По този въпрос Църквата мълчи. 9. Огромна е опасността тази позиция да бъде използвана за атака срещу всякакви сексуални малцинства - не само срещу тези, които изповядват крайни форми на джендър теория. В медиите рядко се правят тънки разграничения - и атаката от високо място (каквото безспорно е Ватикана) срещу една определена идеология обикновено се разраства като бушуващ горски пожар срещу всички, които в колективното въображение (оправдано или не) по някакъв начин се свързват с нея. 10. Решението на Българския конституционен съд от 2018г. да обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна е пример за подобни опасности. Съдът възприе една идеологически мотивирана позиция ("прочитайки" в Конституцията, че половете са бинарни) и обяви Истанбулската конвения за противоконституционна. Конвенцията е документ, базиран и на джендър изследвания, в който няма утвърждаване на т.нар. "джендър идеология" (нито се оспорва бинарността на половете) - а единствено признаване на обективния факт за съществуването на хора с джендър дисфория и настояване, че и те, както всички останали жертви на базирано на пола насилие, следва да бъдат защитени от такова насилие. Според мнозинството в Съда, излиза от това решение, светската ни държава е християнска република, ръководена от записаното в Библията. 12. Друг пример са атаките срещу т.н. "джендър идеология", които лавинообразно прерастнаха в атаки срещу всякакви проекти и програми, които включват в името си неутралния термин "джендър" - дори когато те нямат нищо общо с "джендър идеология" - като проекти за равенство на половете, за превенция и подкрепа на жени - жертви на насилие, и т.н. Документът на Ватикана вероятно ще бъде използван за по-нататъшно легитимиране на такива атаки.
И няколко реакции по повод Документа - от ЛГБТ групи в рамките на католическата църква 1. Francis De Bernardo от New Ways Ministry (група в рамките на католическата църква, която защитава правата на вярващи ЛГБТ католици и работи за сближаване позициите на Църквата и ЛГБТ общностите) https://www.newwaysministry.org/2019/06/10/new-ways-ministry-responds-to-new-vatican-document-on-gender-identity/ 2. Отец James Martin (в Twitter) "Breaking: Vatican document takes aim at "gender theory." It rightly calls for "dialogue" and "listening," but sets aside the real-life experiences of LGBT people. Sadly, it will be used as a cudgel against transgender people, and an excuse to argue that they shouldn't even exist. и тук https://www.americamagazine.org/faith/2018/03/07/spiritual-insights-lgbt-catholics-0
4. Няма сериозен учен, който да твърди, че джендър-идентичността е въпрос на личен избор или прищявка. Дори и да има теоретици, които се заиграват с подобни идеи, утвърдените практики по отношение на трансджендър и интерсекс хората не стъпват на такива радикални (и непотвърдени научно) идеи.
Т.е. критиците на т.нар. "джендър идеология" (включително Ватиканът в тази своя позиция) атакуват карикатура. С подобни подмени се опорочава обществения дебат: ЛГБТ общността не се борят за правото да сменят джендър идентичността като носна кърпичка - а за уважение към социалната роля на пола, с която в процеса на порастване осъзнават, че дълбоко се идентифицират. С подобна подмяна на тезите на хората, с които спорят, Ватиканът подрива възможността за смислени диалог, към който иначе съвсем разумно призовава.
5. В документа се говори за "криза в образованието" заради опита на джендър идеологията “to assert themselves as absolute and unquestionable, even dictating how children should be raised" (папа Франциск, Amorе Letitia). Отново - може и да има криза в образованието, но тя не се дължи на подобни опити за налагане на "джендър идеология" - дори и да има единични подобни случаи, те не определят състоянието на образователните системи, нито могат да допринесат за "криза" в тях. 6. Отхвърляйки "джендър идеологията", препоръчва на католическите училища и католици - преподаващи, родители и др., и в други училища - сексуалното образовение в тях да подчертава, че социалните роли на двата пола са биологично обусловени, както и че бинарното разбиране за половете е единствено вярното. 7. Изключва запознаването на децата в католическите училища с позиции, произтичащи от "джендър теорията". Абсолютната истина по въпроса е откровена в Библията, и място за диалог по това няма.
Не виждам особен проблем тук - ако пращаш детето си в католическо училище, вероятно си склонен да приемеш, че и нещата, които то ще изучава в това училище, са в съгласие с доктрините на Католическата църква. Все пак е донякъде озадачаващо как настояващите за диалог и толерантост към възгледите им не допускат подобен диалог и толерантност с възгледи, които Църквата отрича. Особено озадачаваща е тази позиция предвид и факта, че има вярващи католици, които са интерсекс и тренсджендър. Затърбване на болките и проблемите на тези хора (а те са огромни - те по-често страдат от депресия и склонност към самоубийства, например) в името на истината, че "Мъж и жена ги създаде", може и да е в съответствие с изразената в този документ католическа доктрина, но не изглежда много християнско - Бог обича всичките си чеда. 8. Не е ясно обаче какво следва от тази позиция за светските училища - и там ли трябва да е забранено на децата да се казва каквото и да било за съществуването на хора с различна от общоразпространената джендър-идентичност? А ако в класа има дете с обективно неопределен пол (intersex са средно 1/1500-2000 живородени деца)- трябва ли да се признае, че то съществува? По този въпрос Църквата мълчи. 9. Огромна е опасността тази позиция да бъде използвана за атака срещу всякакви сексуални малцинства - не само срещу тези, които изповядват крайни форми на джендър теория. В медиите рядко се правят тънки разграничения - и атаката от високо място (каквото безспорно е Ватикана) срещу една определена идеология обикновено се разраства като бушуващ горски пожар срещу всички, които в колективното въображение (оправдано или не) по някакъв начин се свързват с нея. 10. Решението на Българския конституционен съд от 2018г. да обяви Истанбулската конвенция за противоконституционна е пример за подобни опасности. Съдът възприе една идеологически мотивирана позиция ("прочитайки" в Конституцията, че половете са бинарни) и обяви Истанбулската конвения за противоконституционна. Конвенцията е документ, базиран и на джендър изследвания, в който няма утвърждаване на т.нар. "джендър идеология" (нито се оспорва бинарността на половете) - а единствено признаване на обективния факт за съществуването на хора с джендър дисфория и настояване, че и те, както всички останали жертви на базирано на пола насилие, следва да бъдат защитени от такова насилие. Според мнозинството в Съда, излиза от това решение, светската ни държава е християнска република, ръководена от записаното в Библията. 12. Друг пример са атаките срещу т.н. "джендър идеология", които лавинообразно прерастнаха в атаки срещу всякакви проекти и програми, които включват в името си неутралния термин "джендър" - дори когато те нямат нищо общо с "джендър идеология" - като проекти за равенство на половете, за превенция и подкрепа на жени - жертви на насилие, и т.н. Документът на Ватикана вероятно ще бъде използван за по-нататъшно легитимиране на такива атаки.
И няколко реакции по повод Документа - от ЛГБТ групи в рамките на католическата църква 1. Francis De Bernardo от New Ways Ministry (група в рамките на католическата църква, която защитава правата на вярващи ЛГБТ католици и работи за сближаване позициите на Църквата и ЛГБТ общностите) https://www.newwaysministry.org/2019/06/10/new-ways-ministry-responds-to-new-vatican-document-on-gender-identity/ 2. Отец James Martin (в Twitter) "Breaking: Vatican document takes aim at "gender theory." It rightly calls for "dialogue" and "listening," but sets aside the real-life experiences of LGBT people. Sadly, it will be used as a cudgel against transgender people, and an excuse to argue that they shouldn't even exist. и тук https://www.americamagazine.org/faith/2018/03/07/spiritual-insights-lgbt-catholics-0
