Политическо задължение и критика на демокрацията в диалога "Държавата" на Платон

НБУ, Общоуниверситетски семинар "Справедливост, общество, образование" - „Държавата“ на Платон

19.03.2014 г., 

http://news.nbu.bg/subitia/article/obshchouniversitetski-seminar-spravedlivost-obshchestvo-14/?no_cache=1&cHash=73f67e5957adb22b51ad988a67ab09d2

В тази публична лекция разгледах темата за политическото задължение не като задължение за подчинение (както то често бива представяно в съвременните доста технически и често лишени от политическа конкретика дискусии по темата), а като задължение за (участие в ) управлението.

Темата за задължението за управление е централна в "Държавата" ( най-вече книга I): понеже там управлението бива определяно като целящо добруването на управляваните, Платон заключава, че управляващите трябва да управляват "по необходимост" или по задължение, а не доброволно (доколкото не очакват и не бива да очакват собствена полза от тази дейност). Въпросът, разбира се, е защо философите (които според Платон би трябвало да управляват) биха се нагърбили с тежката задача да управляват. Отговорът му е особено инструктивен - "от страх от наказание" - като според него няма по-страшно наказание  от това "да те управлява недостоен, когато достойните не желаят сами да управляват". Във връзка с този му аргумент за "политическото задължение" на aristoi  да управляват разглеждам и критиката му към демокрацията като управление на всички равни - включително и на недостойните (софистите, тълпата).

В края на лекцията разглеждам политическото задължение (интерпретирано като задължение за управление) в съвременните представителни демокрации. Масовите протести в редица развити демокрации напоследък успешно оспорват наличието на общо задължението за подчинение, но те не само не оспорват, а, напротив, предполагат едно задължение за участие, за включване на гражданите в управлението.

Затова заключавам, че е необходимо едно завръщане към класическото разбиране за политическото задължение. То вече трябва да бъде разбирано не като задължение само на управляващите да управляват - а останалите само да им се подчиняват. То е задължение на всички граждани да  участват в управлението (още според Аристотел гражданин е само този, който по ред управлява и бива управляван). Такова задължение (неговото осъзнаване) не само е съвместимо с, но е и спешно необходимо в условията на криза на представителната демокрация днес.

Медиите в България: бизнеси или ПР отдели на бизнес групи?

The Media in Bulgaria: Business Enterprises or PR Divisions of Business Groups?

 

в сборника под редакцията на Evangelia Psychogiopoulou  Media Policies Revisited : The Challenge for Media Freedom and Independence 

Palgrave Macmillan Publishers 2014

http://www.palgraveconnect.com/pc/doifinder/10.1057/9781137337849.0020

Кратко представяне на статията:

The analysis shows that the business models that are predominantly in use by the media in Bulgaria have transformed the media outlets into publicity departments of business and political interests. Actually, they reveal a captured market: the media commonly engage in trading-in-influence practices, driven by their owners’ non-media-related business interests. The licensing practice of the broadcast media regulators demonstrates that reliance on political pressure has been the dominant strategy of the broadcast media to guarantee their market survival. Rather than seeking to introduce more competition in the media sector, to the benefit of media pluralism and free speech, the digital switchover process has been instrumentalised, and in consequence, discredited. Strong media dependence on public funds has also played a key role in ensuring the financial viability of operators, yet has considerably affected their independence. The non-market logic that generally defines media activity in Bulgaria has also been reflected in the fierce wars that have taken place between the media themselves. In these wars, a series state institutions were implicated, intensifying suspicions of the serving of vested interests. In short, the media in Bulgaria do not operate on the basis of business models that serve the interests of citizens; rather they obey politically connected corporate forces, which undermines free speech.