сряда, 19 март 2014 г.

Политическо задължение и критика на демокрацията в диалога "Държавата" на Платон

НБУ, Общоуниверситетски семинар "Справедливост, общество, образование" - „Държавата“ на Платон

19.03.2014 г., 


http://news.nbu.bg/subitia/article/obshchouniversitetski-seminar-spravedlivost-obshchestvo-14/?no_cache=1&cHash=73f67e5957adb22b51ad988a67ab09d2

В тази публична лекция разгледах темата за политическото задължение не като задължение за подчинение (както то често бива представяно в съвременните доста технически и често лишени от политическа конкретика дискусии по темата), а като задължение за (участие в ) управлението.

Темата за задължението за управление е централна в "Държавата" ( най-вече книга I): понеже там управлението бива определяно като целящо добруването на управляваните, Платон заключава, че управляващите трябва да управляват "по необходимост" или по задължение, а не доброволно (доколкото не очакват и не бива да очакват собствена полза от тази дейност). Въпросът, разбира се, е защо философите (които според Платон би трябвало да управляват) биха се нагърбили с тежката задача да управляват. Отговорът му е особено инструктивен - "от страх от наказание" - като според него няма по-страшно наказание  от това "да те управлява недостоен, когато достойните не желаят сами да управляват". Във връзка с този му аргумент за "политическото задължение" на aristoi  да управляват разглеждам и критиката му към демокрацията като управление на всички равни - включително и на недостойните (софистите, тълпата).

В края на лекцията разглеждам политическото задължение (интерпретирано като задължение за управление) в съвременните представителни демокрации. Масовите протести в редица развити демокрации напоследък успешно оспорват наличието на общо задължението за подчинение, но те не само не оспорват, а, напротив, предполагат едно задължение за участие, за включване на гражданите в управлението.

Затова заключавам, че е необходимо едно завръщане към класическото разбиране за политическото задължение. То вече трябва да бъде разбирано не като задължение само на управляващите да управляват - а останалите само да им се подчиняват. То е задължение на всички граждани да  участват в управлението (още според Аристотел гражданин е само този, който по ред управлява и бива управляван). Такова задължение (неговото осъзнаване) не само е съвместимо с, но е и спешно необходимо в условията на криза на представителната демокрация днес.

Няма коментари:

Публикуване на коментар