защо държавните пари за частни училища да се обвържат с безплатен прием в тях

Възражения срещу предложението за безплатен  прием на 20% деца в частните училища, получаващи държавна субсидия

1.    Квота от 20% деца без такси би изяла цялата субсидия и пак няма да е достатъчно, трябва да вдигат таксите. Явно целта е да се съсипе частното образование, или да се направи още по-недостъпно за средната класа; да стане само за наистина богатите.

Ако се направи една проста сметка, ще стане ясно, че 20% прием няма да изяде ефекта от сваляне на таксите за останалите 80% деца в частните училища. Да вземем частно училище със 100 деца, което ползва държавната субсидия. Държавата ще дава за всичките 100 деца държавна издръжка - да речем по 1 400лв - това са 140 000лв. Допълнително частните училища ще могат да взимат от родителите на 80 деца и още пари - които във всички случаи ще бъдат по-малко, отколкото е таксата им в момента. Това е така, разбира се за по-масовите училища, не и за „бутикови“ училища с по 5-10 ученика, които не е ясно каква обществена функция изпълняват изобщо, че да трябва да получават държавна субсидия.

 Може да се иска подобна квота от 20% безплатен прием да не се отнася за кооперативите, както и за всички училища, които не генерират печалба. Но да искаш да ползваш общите ни пари, които са крайно малко - при 10% данък - без да обслужваш обществения интерес като допускаш и деца без финансови възможности да се обучават в качествени частни училища, е обществено неоправдано.

Нека направим една проста сметка. Ако е вярно, както преди време ме убеждаваха от Асоциацията на частните училища,  че таксите в училищата, техни членки, са 4000 - 4500 лв,р и че ако получат държавна издръжка на ученик, те със същата сума ще намалят таксата за обучение на учениците, можем да изчислим следното. Ако държавната издръжка е 1400, остава родителите да плащат на година между  2600 - 3100 лв. Това  в случай, че няма 20% безплатен прием. Ако предложението за обвързване на държавната субсидия с безплатен прием бъде приета, тези 2600 лв. ще трябват да бъдат осигурени на, да речем 20 деца – при общ прием 100 деца в училището “ останалите 1400 лв ще поеме така или иначе държавата. 2 600 лв за 20 деца е равно на  52 000лева, които трябва да бъдат платени от родителите на останалите 80 деца. Това се пада по 650лв. Така вместо 2600лв., при 20% безплатен прием родителите на останалите деца би трябвало да платят 3250лв. - което е отново значително по-малко, отколкото плащат и в момента ( 4000 - 3250 = 750 лв.  по-малко от това, което плащат в момента.) Т.е. дори без оптимизация на разходите от страна на училищата - т.е. ако цялата тежест за тези 20 % се поемат от родителите на останалите 80% - отново таксата им би се намалила със 750 лв. Т.е. биха плащали 3250 - което във всички случаи е доста по-малко от 4000 лв. Така че сваляне във всички случаи ще има - а ако има и оптимизация, така че вместо 80 деца, се обучават 100 - имаме ефект на economy of scale - цената на обучението би паднала дори и още.

2.       Ще бъдат нарушени конституционни права на „частните“ деца, защото те няма да бъдат третирани като равни.

Много важно е да се отбележи,  че правото на образование съвсем не е идентично с принципа „парите следват ученика": както изборът на училище, така и правото на избор на частно училище не са конституционно гарантирани. Въпрос не на конституционен принцип, а на политическо решение е кои типове училища държавата да финансира. Всички можем да решим, например, че целта на държавната политика в образованието - високо ниво на образование за всички граждани, изисква ограниченият ни публичен ресурс да се концентрира върху финансиране само на държавните и общинските училища. Бихме могли, разбира се, да решим да заделяме и по-голям ресурс (като се съгласим да плащаме по-високи данъци например или пък произвеждаме по-висок БВП), което да даде възможност на всеки ученик да избира и частно училище. Такава е практиката в редица по-богати европейски държави, които преразпределят по-голяма част от общото си богатство, за да могат всички деца да получават качествено образование в училища по техен избор.

3.       Кой трябва да поеме разликата?

Има 3 варианта кой да поеме разликата между държавната издръжка и пълната такса за 20% деца, приети безплатно “т.е. само на държавна издръжка“.

 1. разликата се поема от самото частно училището чрез оптимизация на разходите – най-добър вариант. Частните училища имат ресурс да го направят, освен ако не са „бутикови“.

2. поема се от останалите родители - солидарно - при този вариант таксата за техните деца отново пада в сравниение със state quo ante, както показах по-горе.

3. 20% деца ползват само базовия пакет, без екстрите, които съставляват останалите разходи и съставляват обосновката за пълната такса. Това е най-малко приемливият вариант, поради ефекта на неравно третиране на учениците, което неминуемо би последвало.

4.  Родителите на децата в частни училища плащат данъци, и имат правото тези данъци да им се върнат като субсидия за частното образование единствено на собствените им деца

Данъците не са само доброволни такси за получаване на услуги от държавата, които платилият ги има право да си иска обратно, ако не ползва, понеже не харесва или не му трябва, предоставената му услуга. Ако беше така, не бихме имали почти никакви от т.нар публични стоки (сигурност, отбрана, чист въздух, паркове, пътища и т.н.), за които никой не би платил, очаквайки останалите да го направят вместо него. Възможността за гратисчийство прави невъзможно или много малко вероятно  производството на такива стоки от пазара. Образованието, макар и не чиста публична стока, е от т.нар. merit goods, които всеки високо цени, но не би плащал за тях, и те не биха били произведени в достатъчно количество и качество, ако само пазарът трябваше да ги осигури. Именно за да се произведат такива стоки, се намесва държавата, като насърчава или изцяло поема тяхното производство.

За да имаме такива стоки и услуги, бихме могли да изберем цялата държавна субсидия да отива за държавни училища. Може, алтернативно, като общество да изберем да има и субсидирани от държавата частни училища. Но това би било обществено оправдано при едно много важно условие -  до тях да имат достъп и деца, чиито родители нямат финансовите възможности да плащат високите такси за тях.

Това важи в още по-голяма степен, когато осъзнаем, че всички ние заедно плащаме данъци и субсидираме тези училища – а не само родителите на децата, които учат в тях. Аз, например,  също плащам данъци и искам в добри скъпи училища да могат да се обучават и деца, които имат необходимите способности, но родителите им не могат да платят за това. Възприемам тази част от данъците ми като инвестиция, която правя в обществото, защото предпочитам да живея сред образовани граждани, и не желая да ми я връщат, ако не я използвам за собственото ми дете.

Много стоки са публични по своя характер (вкл. и образованието, което, макар и не чиста публична стоки, споделя тези характеристики на публичните стоки, които правят ако не невъзможно, то малко вероятно пазарът да ги произведе в достатъчно количество и качество) и за да ги имаме като общество, трябва заедно да платим за тях.