"Данъците са кражба"?

Любим "коз" в аргументите на защитници на офшорките, с който се оправдава укриването на данъци и депозирането им в такива зони, е че "данъците са кражба". 

В подкрепа  на тезата, че "данъците са кражба" обикновено се прибягва до два вида аргументи: 

1. собствеността е естествено право,

2. собствеността е продукт на труда на собственика, и понеже  той притежава труда си, има право на целия продукт от него - т.е. на цялата собственост. Няма разлика между държавата, която отнема собственост под формата на данъци, и крадеца, който прави същото. 

И от двата аргумента (че собствеността е естествено право, и че собствеността има източник в труда на собственика), не следва, че всеки данък е кражба. 

Ето защо:

Не е нужно да цитираме тук Лок, за да разберем, че дори и да имаме "естествено" право на частна собственост (нека приемем, че е смислено да говорим за "естествени права), това, че имаме такова "естествено право" не ни дава отговор на въпроса "Право на точно колко собственост имаме - колко е легитимно нашето?"

Колко собственост имаме според Лок се определя на база 

1) вложен труд: смесваме труда си с ресурс, увеличавайки стойността му, и наричаме продукта от това смесване наша собственост

2) обезщетение - можем да наречем продукта на смесването на труд и ресурс наша собственост едва след като са обезщетени тези, които, упражнявайки правото си да придобиваме собственост, сме лиши от възможността и те да придобият, смесвайки труда си с ограничените ресурси. 

Първото условие, е разбира се трудовата теория за собствеността - за Лок е  идентична и с теорията  за стойността на  тази собственост.

Второто условие е знаменитата  "Уговорка на Лок" - освен да не прахосваме ограничения ресус, даден ни от Създателя за доброто на всеки член на човечеството, сме длъжни да оставим и на другите не по-лош ресурс, така че и те да могат да придобият собственост, смесвайки труда си с този ресурс.

Точно тук идва  държавата  - тя е необходима според Лок и защото споровете кой на колко собственост има право заплашват да породят война на всеки срещу всеки, която ще заплаши защитата на всички естествени права  - на живот и свобода, както и на собственост. 

Държавата може да събира данъци, за да изпълнява ролята си на арбитър в споровете за собственост. 

Не държавата краде от собствеността на гражданите, събирайки данъци, за да им я защитава, а тези, които отказват да ги платят, са крадците, които или се опитват да се ползват от усилията на останалите гратис (останали да плащат за това държавата да продължава да изпълнява функцията си на арбитър в споровете за собственост) , или предпочитат изобщо да няма държава, за да грабят свободно от собствеността на останалите (без конкуренцията от страна на държавата те вероятно се надяват по-ефективно да налагат на останалите силово, в техен ущърб, претенциите си за собственост: силата им позволяв безнаказано да заграбват и произведеното от/собствеността на останалите).

Заключението е, че не всяко отнемане на нещо от собственика му е кражба - когато отнемането е с цел корекция на извършени нарушения при придобиването и прехвърлянето на собствеността от един на друг собственик, то е оправдано и не е кражба.  

Право на свободно разпореждане със собствеността си има този, който е обезщетил потърпевшите за извършените при придобиването и прехвърлянето й нарушения (покрил е всички liabilities, генерирани в този процес).  Както е и платил за услугата на арбитъра по разрешаване на евентуални спорове. 

След като тези задължения са изпълнени - т.е. всички дължими данъци са платени, собствениците имат правото да се разпореждат със собствеността си както намерят за правилно - включително и като я депозират в офшорни зони. Но това право няма нищо общо с претенцията, че "данъците са кражба", и укриването им е морално оправдано.