Недоразуменията около Истанбулската конвенция

Source: http://www.vintag.es/2015/10/these-ridiculous-propaganda-postcards.html


Разчиствайки недоразуменията около

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

В този текст ще разгледам 5 твърдения за Истанбулската конвенция:
1. Не жените, а други групи са основният обект на защита в нея.
2. "Джендърът" застрашава биологичния пол, и в това е основната заплаха на Конвенцията.
3. Конвенцията противоречи на българските ценности и традиции, на нашата идентичност.
4. Конвенцията развращава децата ни.
5. Конвенцията отваря вратата за легализиране на еднополовите бракове и третия пол.

1. Не жените, а други групи са основен обект на защита в Конвенцията

Основен обект на защита в Конвенцията безспорно са жените – тяхната защита от насилие е главната й цел, заявена в чл. 2.1:

“Целта е борба със и превенция на всички форми на насилие над жени и домашно насилие, което диспропорционално засяга жените”

Страните се насърчават да прилагат Конвенцията и към всички жертви на домашно насилие, но това следва да се прави със специален фокус върху жените, които са най-честите жертви на базирано на социалните роли на пола насилие.  (чл. 2.2)

В “Обяснителния доклад” (тук и превод на български език) този фокус върху базираното на социалните роли на пола насилие над жени е специално подчертано: там ясно са очертани обсегът на приложение на Конвенцията, както и начинът, по който следва да бъдат интерпретирани всички останали разпоредби и предвидени в нея мерки. Това без никакво съмнение са жените и целта е опазването им от всякакви форми на насилие.

“37.  ...Gender-based violence against women, in its various manifestations, one of which is domestic violence, must lie at the heart of all measures taken in implementation of the Convention”.

[37. "Базираното на социалните роли на пола насилие, в различните му проявления, едно от които е домашното насилие, трябва да е в основата на всички предприети мерки по изпълнение на Конвенцията"]

2. “Джендърът” застрашава биологичния пол и в това е основната заплаха на Конвенцията

Породилото най-много спорове понятие “джендър” е ясно дефинирано в чл. 3c:
“gender” shall mean the socially constructed roles, behaviours, activities and attributes that a given society considers appropriate for women and men;"

[" "социални роли на пола" (неправилно преведено в българския текст като "пол") ще означава социално конструираните роли, поведения, дейности и атрибути, които дадено общество смята подходящи за жените и мъжете"]

В “Обяснителния доклад”  тази дефиниция е разтълкувана, като е обяснено, че gender (социални роли на пола) е различно от биологичен пол (sex), но се надгражда над него:

43."As the Convention places the obligation to prevent and combat violence against women within the wider framework of achieving equality between women and men, the drafters considered it important to define the term “gender”. In the context of this Convention, the term gender, based on the two sexes, male and female, explains that there are also socially constructed roles, behaviours, activities and attributes that a given society considers appropriate for women and men. Research has shown that certain roles or stereotypes reproduce unwanted and harmful practices and contribute to make violence against women acceptable. To overcome such gender roles, Article 12 (1) frames the eradication of prejudices, customs, traditions and other practices which are based on the idea of the inferiority of women or on stereotyped gender roles as a general obligation to prevent violence. Elsewhere, the Convention calls for a gendered understanding of violence against women and domestic violence as a basis for all measures to protect and support victims. This means that these forms of violence need to be addressed in the context of the prevailing inequality between women and men, existing stereotypes, gender roles and discrimination against women in order to adequately respond to the complexity of the phenomenon. The term “gender” under this definition is not intended as a replacement for the terms “women” and “men” used in the Convention."

В българския превод тази разлика между gender (социални роли на пола) и sex (биологичен пол) се губи, доколкото и двете понятия са преведени равнозначно като "пол".

["Тъй като Конвенцията поставя задължението за предотвратяване и борба с насилието срещу жени в по-широката рамка за постигане на равнопоставеност между жените и мъжете, авторите са счели за необходимо да бъде дефинирано и понятието „пол“. В контекста на тази конвенция терминът пол, базиран на двата пола, мъжки и женски, означава, че съществуват и социално конструирани роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество счита за подходящи за жените и за мъжете. Изследванията показват, че определени роли или стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики и допринасят да се направи насилието срещу жени приемливо. За да се преодолеят тези роли на половете, член 12 (1) формулира изкореняването на предразсъдъците, обичаите, традициите и други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипните роли на половете, като общо задължение за предотвратяване на насилието. На други места в Конвенцията се призовава за тълкуване на насилието срещу жени и домашното насилие от гледна точка на половете като основа за всички мерки за защита и подкрепа на жертвите. Това означава, че тези форми на насилие трябва да бъдат разгледани в контекста на преобладаващото неравенство между жените и мъжете, съществуващите стереотипи, ролите на половете и дискриминацията срещу жените, за да се отговори адекватно на сложността на явлението. Терминът „пол“, използван в тази дефиниция, не е предназначен да замести термините „жени“ и „мъже“, които се използват в Конвенцията.]

Този текст - в неговия оригинал, но не и в неадекватния му превод на български език, ясно демонстрира, че понятието “джендър” не измества, нито подменя биологичния пол.
"Джендър":
1. стъпва на биологичните полове - мъж и жена (но не е редуцирано до тях)
2. но и надгражда над тях “социално конструираните роли, поведения, дейности и атрибути, които дадено общество смята подходящи за жените и мъжете”

Недвусмислено както в дефиницията на понятието в текста на самата Конвенция, така и в Разяснителния доклад е заявено, че дадени роли на биологичния пол са “социално конструирани”. Но какво точно значи това и има ли тук някаква заплаха?
Това, че социалните роли на пола са "социално конструирани" не значи, както твърдяха противници на Конвенцията, че всяка жена или мъж може свободно – по прищявка – да избира социалните роли на своя биологичен пол. Последното е теза, защитавана от определени (съвсем не всички) теоретици на “джендъра”, и , което е важното в случая, тази теза НЕ Е залегнала в дефиницията на понятията, използвани в Конвенцията.
Още по-малко понятието джендър, както то е дефинирано в Конвенцията, означава, че самият биологичен пол е въпрос на свободен избор, каквато интерпретация също беше тиражирана във връзка с Конвенцията - но отново няма нищо общо с нея.

Конвенцията е правен текст, който борави с ясно определени дефиниции на понятията в него, а не литературен текст, подлежащ на свободни, произволни интерпретации.
Понятието за джендър, използвано в този конкретен правен текст, се ограничава до “онези социални роли, които са приписвани от дадено общество като подходящи за жените и мъжете в него”. Тези социални роли не са обект на свободен избор, а са даденост.

Възможни са, разбира се, и множество други, най-разнообразни разбирания за това какво е джендър. Но тези различни разбирания за джендър не ни казват нищо за текста или приложението на тази конкретна Конвенция и нямат отношение към нея.

3. Конвенцията противоречи на българските ценности и традиции, на нашата идентичност

Тук идваме и до друг ключов текст от Конвенцията, породил съпротива в обществото ни. Според някои политици, анализатори и граждани следният текст противоречи на нашите традиции и ценности, на нашата идентичност:

Чл. 12.1
“Parties shall take the necessary measures to promote changes in the social and cultural patterns of behaviour of women and men with a view to eradicating prejudices, customs, traditions and all other practices which are based on the idea of the inferiority of women or on stereotyped roles for women and men.”

[Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.]

Защо е необходимо да бъдат предприемани такива мерки, е обяснено в т. 43 от “Обяснителния доклад”. Там се посочва, че

"определени роли или стереотипи възпроизвеждат нежелани и вредни практики и допринасят да се направи насилието срещу жени приемливо. За да се преодолеят тези роли на половете, член 12.1 формулира изкореняването на предразсъдъците, обичаите, традициите и други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипните роли на половете, като общо задължение за предотвратяване на насилието."


Уточнението в т. 43 от Доклада ясно показва, че Конвенцията насърчава промяна само в тези практики, традиции и т.н., които ВРЕДЯТ (защото принизяват ценността) на жените и са сред основните причини за насилие над тях. Не всички социални практики, традиции и т.н. са такива – следователно Конвенцията не е насочена срещу всички наши ценности и практики, а само срещу тези (ако има такива), които вредят на жените и принизяват ролята им в обществото.

Ако подобни практики, традиции  и ценности, които вредят на жените и правят насилието над тях приемливо, не съществуват в нашето общество (както мнозина от противниците на ратификацията твърдят), то тогава обществото ни няма защо да се безпокои от ратифицирането на тази Конвенция: никой не би ни карал да елиминираме безвредните за жените и жертвите на домашно насилие традиции и ценности, нали?! Срещу какво протестират тези противници тогава?

Ако в обществото ни, обаче, действително има практики, които водят до толериране насилието над жени, нежеланието те да бъдат променяни сочи недвусмислено, че заявената от всички страни в дебата загриженост за това жените да не бъдат повече  жертва на насилие – всъщност отсъства.

4.  Конвенцията развращава децата ни

За целите на постигането на подобна желана от всички промяна, тогава и само тогава, когато такава промяна е необходима (т.е. за предотвратяване насилието над жени и домашното насилие), Конвенцията препоръчва, и то само там, където страните преценят, че това е подходящо, и въвеждането на образователни мерки, които да я подпомогнат:

Чл. 14.1
“Parties shall take, where appropriate, the necessary steps to include teaching material on issues such as equality between women and men, non-stereotyped gender roles, mutual respect, non-violent conflict resolution in interpersonal relationships, gender-based violence against women and the right to personal integrity, adapted to the evolving capacity of learners, in formal curricula and at all levels of education.”

[Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.]

От “Обяснителния доклад” става ясно, че “нестереотипните роли”, които образователните институции  се насърчават да въвеждат в обучението на децата, са такива, които утвърждават “равенството между половете, взаимното уважение в междуличностните отношения и ненасилието” .
В т. 95 също така е подчертано, че Конвенцията оставя свобода на преценка на съответните държави за това какви учебни форми, материали и т.н. са най-подходящи за възпитанието на подрастващите в тези ценности:

"Параграф 1 на този член е насочен към необходимостта от проектиране, там където Страните сметнат за подходящо, на учебен материал за всички нива на образование (начално, средно и висше образование), който да насърчава тези ценности и да просветлява учащите във връзка с различните форми на насилие, обхванати от тази Конвенция. Там където Страните сметнат учебния материал за подходящ, той трябва да бъде адаптиран към възможностите на учащите, което например би изисквало учебните материали за началното училище да отговарят на интелектуалния капацитет на учениците от началното училище. Учебни материали означава всеки вид официално разработени и одобрени материали, които формират част от учебната програма и които, когато това е целесъобразно, са предоставени на всички учители в едно конкретно училище и които се изисква или препоръчва да бъдат използвани в часовете. Както указват думите „където е подходящо“, авторите не искат да налагат специфичен модел за Страните. Тази разпоредба по-скоро оставя на Страните да преценят какъв тип образование и за кои възрастови групи учащи ще бъде приложим такъв учебен материал. Авторите са решили да приемат този текст, за да се даде възможност за максимална гъвкавост при прилагането на тази разпоредба, като също се вземат под внимание различните възможности между Страните при определяне на учебните материали." 

От тези текстове става ясно, че обучението в ценности като равнопоставеност на жените и мъжете, толерантност и ненасилие в отношенията не “развращава”, а възпитава децата ни в общочовешките и националните ни ценности за равна стойност на всички – жени и мъже – в обществото.

5. Конвенцията отваря вратата за легализиране на еднополовите бракове и третия пол

Последната, но не по важност, тема е тази за задължението на страните за недискриминация, разгледано в чл. 4. Текстове на този член породиха страхове, че ратифицирането на Конвенцията задължава България да легализира еднополовите бракове и да признае “трети пол”.

В чл.4 има две точки, които се отнасят до задължението за недискриминация.
Чл. 4.2:
“Parties condemn all forms of discrimination against women and take, without delay, the necessary legislative and other measures to prevent it, in particular by:
–embodying in their national constitutions or other appropriate legislation the principle of equality between women and men and ensuring the practical realisation of this principle;
–prohibiting discrimination against women, including through the use of sanctions, where appropriate;
–abolishing laws and practices which discriminate against women.”

["Страните осъждат всички форми на дискриминация срещу жени и предприемат без забавяне необходимите законодателни и други мерки за неговото предотвратяване, по-специално като:

– включват в националните си конституции или в друго подходящо законодателство принципа за равнопоставеност между жените и мъжете и осигуряват практическото прилагане на този принцип;

– забраняват дискриминацията срещу жени, включително чрез използване на санкции, когато е уместно;

–   отменят закони и практики, които дискриминират жени."]

Тук трябва да се подчертае, че всички разпоредби на чл.4.2 са вече част както от Конституцията на Република България, така и от законодателството ни. Вярно е, че в действителност са необходими още много конкретни мерки и политики, които да постигнат елиминирането на всички съществуващи практики на дискриминирация срещу жени у нас – като де факто неравното заплащане за равен труд, например. Тук действително има необходимост от активни политики на държавата за постигане на дадената цел – но те не само не противоречат, но и се изискват от Конституцията на Република България и от българското законодателство за равнопоставеност на жените и мъжете и за защита от дискриминация.

По-проблемен изглежда чл.4.3:

“The implementation of the provisions of this Convention by the Parties, in particular measures to protect the rights of victims, shall be secured without discrimination on any ground such as sex, gender, race, colour, language, religion, political or other opinion, national or social origin, association with a national minority, property, birth, sexual orientation, gender identity, age, state of health, disability, marital status, migrant or refugee status, or other status.”

[ Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.]

В т. 52-54 от “Обяснителния доклад” по-подробно е разяснено, че при прилагането на Конвенцията е недопустима дискриминация на база редица основания, включително сексуална ориентация и полова идентичност, наред с много други често срещани основания за дискриминация (като списъкът на такива основания е оставен отворен).

Първо, трябва да се отбележи, че в т. 54 изрично е подчертан ограниченият обхват на задължението за недискриминиране на база тези изброени основания:

54. Степента на забраната за дискриминация, съдържаща се в параграф 3, е много по-ограничена, отколкото забраната за дискриминация срещу жени, която се съдържа в параграф 2 на този член. Тя изисква от Страните да се въздържат от дискриминация при прилагането на разпоредбите на тази Конвенция, като в същото време параграф 2 призовава Страните да осъдят дискриминацията в области извън компетенцията на Конвенцията.

Т.е. задължението за недискриминация в чл.4.3  се отнася единствено  и само до прилагане разпоредбите на тази Конвенция, и не се отнася до общия ангажимент в чл.4.2 (разгледан по-горе) за недискриминация срещу жени – т.е. не включва ангажимент за недискрминиране на тези основания във всички обществени сфери.
 В този смисъл от чл.4.3 не може да се изведе общо задължение за легализиране на еднополови бракове или конституционно признаване на “трети пол”, каквито спекулации бяха тиражирани у нас.
Затова и твърденията за противоречие на Конвенцията с Конституцията на Република България изглеждат без основание в текста на Конвенцията, дори и на основание този член 4.3, смятан от мнозина за най-противоречив в Конвенцията.

Второ, според авторите на Конвенцията, тези основания за дискриминация са непоседствено свързани с обекта на Конвенцията – а именно борбата с насилието над жени и домашното насилие. Нещо повече – тези дискриминационни основания са пречка за ефективната защита на всички (а не само на някои) жертви на подобно насилие. В тази връзка експлицитно е подчертано, че често жертви на подобно насилие стават хора с различна от общоприетите сексуална ориентация или полова идентичност. Затова и тези жертви, наред с другите, не бива да бъдат изключвани от кръга услуги за защита на жертвите.

Трето, подчертано е също така, че задължението за недискриминация на база изброените в чл.4.3 основания произтича от гл.14 на ЕКПЧ и от Протокол 12 към ЕКПЧ, както и от юриспруденцията на ЕСПЧ в тази област. Предвид факта, че тези разпоредби и решения вече имат задължаваща сила за българските съдилища, следва, че не може да се говори за даване на нови, несъщестуващи до момента права. Тук имаме единствено прилагане на общия принцип на недискриминация към разрешаването на конкретен, наболял обществен проблем. Нещо повече, както беше подчертано, това задължение за недискриминация се отнася единствено и само до мерките, предвидени в тази Конвенция за защита от насилие на жертви на домашно насилие и насилие над жени. Понеже от насилие срещу жени страдат и жени-лесбийки, както от домашно насилие (например като деца на разгневени родители) могат да страдат и лица с джендър идентичност, несъответстваща на биологичния им пол, затова и тези категории жертви на насилие следва да бъдат защитени от мерките в тази Конвенция.

Четвърто, забележете, че в отбелязването на факти - като този, че хората безспорно имат джендър идентичност - т.е. идентифицират се с една или друга социална роля на своя биологичен пол, както и в признаването, че някои хора (много малък процент в населението) имат джендър идентичност, която се разминава с дадения при раждането им биологичен пол, няма някаква специална "джендър идеология". Има, обаче, отказ да бъдат отричани обективни факти, има и отказ да бъдат пренебрегвани факти, свързани с насилието над жени и домашното насилие - а именно че от подобно насилие страдат и жени с различна сексуална ориентация, както и страдат хора с нетрадиционна джендър идентичност.

Пето, грижата за жертвите на насилие независимо от тяхната сексуална ориентация или джендър идентичност, съвсем не значи, че всеки, който по прищявка реши да се определи като жена, трябва да бъде признат за жена. Не значи и че трябва да му бъдат дадени всички права на жена – като правото да се омъжва, да бъде третиран като жена за целите на социалното осигуряване, да участва като жена в спортни и други състезания, да бъде допускан в женски клубове, тоалетни и т.н, и т.н. Тези права нямат нищо общо с обхвата на тази Конвенция, само по отношение на която е въведено изискването за недискриминация на база полова идентичност.
Ако обаче бъде отказана защита от насилие на тези категории жени, или на тази група жертви на домашно насилие, следва да бъде дадено обяснение - защо обхвата на приложение на Конвенцията се ограничава само до хетеросексуални жени, и само до някои - тези със стандартна джендър идентичност - жертви на домашно насили?
Отговор тук дължат тези, които настояват на подобно произволно ограничаване обхвата на Конвенцията: защо смятате за приемливо и защо сте склонни да толерирате насилие над тези категории жертви?

Шесто, Конвенцията не определя също така и какви са условията за признаване на нестандартна “джендър идентичност” като легитимно основание за претенции в обхвата на приложение на Конвенцията. Това решение е оставено на всяка страна сама да определи. В различните страни са възможни различни режими на признаване, определящи различни процедури. Единственото изискване тук е: каквато и да е процедурата за признаване на нестандартна джендър идентичност, тази идентичност не може да бъде основание за отказ на достъп до услуги за защита на жертви на домашно насилие.

Затова разпоредбите от чл.4.3 не подменят предмета на Конвенцията – защитата на жени от насилие и на жертвите на домашно насилие: те защитават именно жени, пък били те и с различна сексуална ориентаци, и защитават жертви на домашно насилие, пък били те и с различна джендър идентичност. Тези разпоредби не отварят и възможност за разширително тълкуване на задължението за недискриминиране срещу хора с подобна сексуална ориентация и джендър идентичност, доколкото в текста изрично е посочено, че това задължение се отнася единствено до прилагането на мерки, предвидени в  Конвенцията.


Този кратък преглед на 5 момента в текста на Конвенцията, породили разгорещени спорове в българското общество, ми позволява да заключа, че страховете около рагифицирането на тази Конвенцията са безпочвени. Ратифицирането и прилагането на практика на предвидените в нея мерки и политики биха позволили по-ефективното решаване на наболял обществен проблем у нас, който с години сме се оказали неспособни да разрешим като общество – насилието над жени и домашното насилие.

Неоснователни са и обвиненията, че с ратифицирането на Конвенцията  в законодателството ни се вкарва неуточнена, но затова пък особено противоречива “джендър идеология”, която  според тях не само не защитавала жените от насилие, но и противоречала на Конституцията ни и заплашвала традициите и ценностите на българското общество.
В текста на Конвенцията не може да бъде открита никаква друга “Джендър идеология” освен тази, която изисква всеобхватни мерки за елиминиране основите на насилието над жени  - тяхната неравнопоставеност с мъжете.