Джоузеф Раз има чудесна серия от лекции по морална философия, посветени на темата за ценностите и времето The Practice of Value.
Дебатите за "канселиране на миналото" ми припомниха този според мен важен негов текст. В него Раз разглежда ценностите в тяхното отношение към социалните практики, които ги пораждат и поддържат. Ценностите не съществуват във вакуум - опитът ни на оценяващи същества има своите културни и социални предпоставки.
Няма особен смисъл да прилагаме ценностите на по-късни епохи за оценка на практики от по-ранни времена с техния неразвит (от съвременна гледна точка) понятиен апарат - хората в тези епохи просто не разполагат с необходимия понятиен ресурс, за да артикулират морални чувствителности, които днес приемаме за естествени. Моралните оценки стъпват на социални и културни практики, които са дълбоко исторични, защото имат своите предпоставки в своето време. Не можем да се сърдим на тези хора, че нямат нашата морална чувствителност или че не са развили нашия понятиен апарат. Все едно да се сърдим на хората по нашите земи отпреди 2 века, че не са говорили като нас...
Но, и това е интересното според мен в тезата на Раз, съвременните нам култури, които отказват да елиминират човеконенавистни практики, могат основателно да бъдат критикувани. Те ВЕЧЕ разполагат с всички необходими ресурси - развит понятиен апарат, който могат да приемат, убедителни аргументи защо тези практики са човеконенавистни, които са напълно в състояние да оценят. Разполагат и с необходимите ресурси за изкореняването на такива практики, когато приемат, че те са осъдителни Без убедителни аргументи в защита на тези практики, позицията им на отстояване на тези практики е неудържима. Нативистите може и да се възторгват от подобни "аргументи" - "може да са нехуманни, но са си НАШИ, и затова няма да ги предадем!" - но ако искат да печелят битки с аргументи (а не с черешови топчета и кремъклийки, колкото и умилни чувства да пораждат подобни методи за водене на борба), трябва да извадят по-убедителни доводи в тяхна подкрепа от "харесваме си ги, щото са си НАШИ".
Със сигурност, обаче, можем да осъдим използването като аргумент за запазване на морално осъдителни съвременни социални практики (като подчинението и насилието над жени) тезите на класици, които са приемали и оправдавали подобни практики като норма за тяхното време. Нормите не са нито вечни, нито аисторични.
Когато имаме добри аргументи защо подчинението и насилието над жени, например, са човеконенавистни практики, това какво са казали Аристотел, Кант, Оскар Уайлд .....по темата има само антикварна стойност на любопитен детайл от едни отминали времена.
Т.е. Раз настоява, че има значима от морална гледна точка асиметрия в отношението ни към позициите на самите класици, и тези на техните съвременни епигони, които използват безспорната значимост на думите и делата на класиците (постиженията им обикновено са в сфери, които само отчасти се припокриват със сферата на моралните ценности), за да легитимират овековечаването на нехуманни ценности и практики от миналото.
Подобно селективно отношение към ценностите, проповядвани от "класиците", не е равнозначно на "cancel"-иране на техните говорители - на самите класици и техните велики постижения. Това, което то изисква, е поставяне на оценъчните им твърдения в социалния и културен контекст на тяхното време, без тези ценностни твърдения да бъдат универсализирани като валидни за всички последващи ги във времето епохи и култури.
Няма коментари:
Публикуване на коментар