в. Труд
13.06.2014
http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=4135862
За втори път в рамките на своя мандат президентът ще трябва да поеме отговорността за управлението на страната, като определи дата за предсрочни избори и назначи служебен кабинет, който да преведе общия ни кораб на по-сигурен бряг. Президентът е изправен пред тази нелека задача след продължила повече от година кампания за дискредитирането му, водена от страна на управляващите и подкрепящи ги медийно-финансови кръгове.
Опитите за дискредитирането на държавния глава бяха епизод от раздухвана от управляващите кампания, целяща да представи гражданските протести срещу задкулисието в управлението на страната като дълбоко противопоставяне вътре в самото общество. Резултатът от тази междуинституционална война не беше укрепване на правителството, както недвусмислено показаха и резултатите от евроизборите. Но тя доведе и до подриване на всички институции на представителната демокрация, включително и до сриване на доверието в президентската институция, традиционно радваща се на много високо одобрение. Затова предизвикателствата пред президента в тази иначе очаквана ситуация са значителни.
Първо, изглежда основните политически играчи не желаят да поемат политическата отговорност да се договорят за дата за предсрочните избори. Страната е в безпрецедентна политическа криза, в която диалогът между граждани и управляващи, между управляващи и опозиция и между самите управляващи е трайно прекъснат. Липсва нормален политически разговор между мандатоносителя БСП и парламентарната опозиция ГЕРБ. Конфронтацията допълнително се изостри, след като управляващите избраха на инат в последните дни на 42-рото НС нов състав на Сметната палата.
Второ, отговорността за възстановяването на диалога между политическите сили по неотложните приоритети на страната е прехвърлена върху президента и свикания от него идния вторник Консултативен съвет за национална сигурност. По всичко изглежда обаче, че конфронтационният тон ще се репликира и в този формат, където президентът ще трябва да посредничи между много повече от две воюващи групи. В момента разломът е и между управляващите и техния неформален коалиционен партньор, между парламентарни и извънпарламентарни опозиционни играчи и между воюващи помежду си политико-икономически групировки. Възможността на президента да изиграе своята медиаторска роля, да възстанови политическия диалог и да подпомогне търсенето на базови договорки за неотложните приоритети пред обществото ни допълнително (и изглежда съзнателно) се подрива от управляващите, които и в тази критична политическа ситуация отказват да насрочат референдума за изборните правила, предложен от президента и впоследствие подкрепен от над половин милион граждани.
Съдържателни аргументи почти отсъстват или най-често се свеждат до твърдения, че един такъв референдум би обслужвал партийните интереси на опозицията. С хаотичните, често трудно обясними действия от последните дни, управляващите продължават да демонстрират нежелание за възстановяване на нормалния политически диалог. Това допълнително задълбочава не просто политическата криза и недоверието на гражданите в управляващите, но и в политическите институции като цяло. В тази ситуация отговорността на президентската институция е наистина огромна.
Трето, постигнатият от КСНС евентуален консенсус за дата на предсрочни избори е само първата стъпка към възстановяване на “нормалността” в политическия ни процес. Следващата е формиране на работещ служебен кабинет, който да бъде натоварен освен със задачата да подготви провеждането на честни избори (достатъчно трудна сама по себе си, предвид размерите на купения и контролирания, корпоративен вот на евроизборите), така и с осъществяването на поне няколко значими за обществото ни приоритета. Все още помним трудностите пред президента Плевнелиев при сформирането през 2013 г. на първия служебен кабинет - тогава евентуални кандидати за министри и премиер бяха “отстрелвани” в определени медии още преди да бъдат официално предложени. Можем да очакваме, че в настоящия конфронтационен политически климат картината няма да е по-различна. Затова е важно евентуалният постигнат от КСНС консенсус за дата за предсрочни избори да бъде обвързан и със съгласие както за водещите лица в служебния кабинет, така и за основните му приоритети.
Четвърто, можем да очакваме трудности и при определяне на водещите приоритети пред служебния кабинет.
Важните задачи пред кабинета “Райков” бяха ревизия на състоянието на енергетиката и засилване на антимонополните мерки.
Бяха въведени правила за максимален праг на държавни пари, депозирани в частни банки, които доведоха до относително отслабване монополните позиции на “банките на властта”. Днес все така актуален остава първият приоритет - енергетиката, която е в състояние на колапс. Не случайно основен въпрос, който ще се обсъжда на извънредния КСНС, е проектът “Южен поток”. Най-вероятно този въпрос, както и процедурата по избор на български еврокомисар (който може да се наложи да бъде номиниран без все още да имаме сформиран нов кабинет с парламентарна подкрепа), ще бъдат сред най-тежките изпитания пред КСНС.
Несъмнено отговорността на президента за връщане на нормалността в политическия процес у нас е огромна: без възстановяване на диалога политическата криза само ще се задълбочава, а с нея и недоверието на гражданите към всяко управление и към демократичните институции изобщо. Остава да видим дали и основните политически сили ще осъзнаят колко важно е да споделят тази отговорност и да си сътрудничат с президента - ако не от грижа за общото ни добруване, то поне заради собственото си политическо оцеляване.
13.06.2014
http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=4135862
За втори път в рамките на своя мандат президентът ще трябва да поеме отговорността за управлението на страната, като определи дата за предсрочни избори и назначи служебен кабинет, който да преведе общия ни кораб на по-сигурен бряг. Президентът е изправен пред тази нелека задача след продължила повече от година кампания за дискредитирането му, водена от страна на управляващите и подкрепящи ги медийно-финансови кръгове.
Опитите за дискредитирането на държавния глава бяха епизод от раздухвана от управляващите кампания, целяща да представи гражданските протести срещу задкулисието в управлението на страната като дълбоко противопоставяне вътре в самото общество. Резултатът от тази междуинституционална война не беше укрепване на правителството, както недвусмислено показаха и резултатите от евроизборите. Но тя доведе и до подриване на всички институции на представителната демокрация, включително и до сриване на доверието в президентската институция, традиционно радваща се на много високо одобрение. Затова предизвикателствата пред президента в тази иначе очаквана ситуация са значителни.
Първо, изглежда основните политически играчи не желаят да поемат политическата отговорност да се договорят за дата за предсрочните избори. Страната е в безпрецедентна политическа криза, в която диалогът между граждани и управляващи, между управляващи и опозиция и между самите управляващи е трайно прекъснат. Липсва нормален политически разговор между мандатоносителя БСП и парламентарната опозиция ГЕРБ. Конфронтацията допълнително се изостри, след като управляващите избраха на инат в последните дни на 42-рото НС нов състав на Сметната палата.
Второ, отговорността за възстановяването на диалога между политическите сили по неотложните приоритети на страната е прехвърлена върху президента и свикания от него идния вторник Консултативен съвет за национална сигурност. По всичко изглежда обаче, че конфронтационният тон ще се репликира и в този формат, където президентът ще трябва да посредничи между много повече от две воюващи групи. В момента разломът е и между управляващите и техния неформален коалиционен партньор, между парламентарни и извънпарламентарни опозиционни играчи и между воюващи помежду си политико-икономически групировки. Възможността на президента да изиграе своята медиаторска роля, да възстанови политическия диалог и да подпомогне търсенето на базови договорки за неотложните приоритети пред обществото ни допълнително (и изглежда съзнателно) се подрива от управляващите, които и в тази критична политическа ситуация отказват да насрочат референдума за изборните правила, предложен от президента и впоследствие подкрепен от над половин милион граждани.
Съдържателни аргументи почти отсъстват или най-често се свеждат до твърдения, че един такъв референдум би обслужвал партийните интереси на опозицията. С хаотичните, често трудно обясними действия от последните дни, управляващите продължават да демонстрират нежелание за възстановяване на нормалния политически диалог. Това допълнително задълбочава не просто политическата криза и недоверието на гражданите в управляващите, но и в политическите институции като цяло. В тази ситуация отговорността на президентската институция е наистина огромна.
Трето, постигнатият от КСНС евентуален консенсус за дата на предсрочни избори е само първата стъпка към възстановяване на “нормалността” в политическия ни процес. Следващата е формиране на работещ служебен кабинет, който да бъде натоварен освен със задачата да подготви провеждането на честни избори (достатъчно трудна сама по себе си, предвид размерите на купения и контролирания, корпоративен вот на евроизборите), така и с осъществяването на поне няколко значими за обществото ни приоритета. Все още помним трудностите пред президента Плевнелиев при сформирането през 2013 г. на първия служебен кабинет - тогава евентуални кандидати за министри и премиер бяха “отстрелвани” в определени медии още преди да бъдат официално предложени. Можем да очакваме, че в настоящия конфронтационен политически климат картината няма да е по-различна. Затова е важно евентуалният постигнат от КСНС консенсус за дата за предсрочни избори да бъде обвързан и със съгласие както за водещите лица в служебния кабинет, така и за основните му приоритети.
Четвърто, можем да очакваме трудности и при определяне на водещите приоритети пред служебния кабинет.
Важните задачи пред кабинета “Райков” бяха ревизия на състоянието на енергетиката и засилване на антимонополните мерки.
Бяха въведени правила за максимален праг на държавни пари, депозирани в частни банки, които доведоха до относително отслабване монополните позиции на “банките на властта”. Днес все така актуален остава първият приоритет - енергетиката, която е в състояние на колапс. Не случайно основен въпрос, който ще се обсъжда на извънредния КСНС, е проектът “Южен поток”. Най-вероятно този въпрос, както и процедурата по избор на български еврокомисар (който може да се наложи да бъде номиниран без все още да имаме сформиран нов кабинет с парламентарна подкрепа), ще бъдат сред най-тежките изпитания пред КСНС.
Несъмнено отговорността на президента за връщане на нормалността в политическия процес у нас е огромна: без възстановяване на диалога политическата криза само ще се задълбочава, а с нея и недоверието на гражданите към всяко управление и към демократичните институции изобщо. Остава да видим дали и основните политически сили ще осъзнаят колко важно е да споделят тази отговорност и да си сътрудничат с президента - ако не от грижа за общото ни добруване, то поне заради собственото си политическо оцеляване.
