Някои либертарианци у нас интерпретираха обяснението на Адам Смит за това какво кара хората да си крият данъците като морално оправдание на тези практики, доста прибързано прехвърляйки мост между "това, което е" и " това, което трябва".
Повод за вълнението по темата в иначе доста застиналата в интелектуалните си питания наша общност, дойде за поеден път отвън - от скандала около "Панамските досието".
Какво всъщност казва Адам Смит в кн. 5, гл. 1 на "Богатството на народите" за данъците?
Кражба ли са те, както твърдят някои (наши либертарианци), морално оправдаваща всеки един опит да бъде избегнато плащането им?
Отговорът на Адам Смит е - категорично не. Данъците са за "заплащане на услуги, ползвани от обществото като цяло, и следва да се заплатят с приноса на всеки, пропорционално на способностите му".
Отговорът на Адам Смит е - категорично не. Данъците са за "заплащане на услуги, ползвани от обществото като цяло, и следва да се заплатят с приноса на всеки, пропорционално на способностите му".
"V. 1. 235
The expense of defending the society, and that of supporting the dignity of the chief magistrate, are both laid out for the general benefit of the whole society. It is reasonable, therefore, that they should be defrayed by the general contribution of the whole society, all the different members contributing, as nearly as possible, in proportion to their respective abilities.
The expense of the administration of justice, too, may, no doubt, be considered as laid out for the benefit of the whole society. There is no impropriety, therefore, in its being defrayed by the general contribution of the whole society."
The expense of defending the society, and that of supporting the dignity of the chief magistrate, are both laid out for the general benefit of the whole society. It is reasonable, therefore, that they should be defrayed by the general contribution of the whole society, all the different members contributing, as nearly as possible, in proportion to their respective abilities.
The expense of the administration of justice, too, may, no doubt, be considered as laid out for the benefit of the whole society. There is no impropriety, therefore, in its being defrayed by the general contribution of the whole society."
Наблюдението, което авторът на статията от Клуб Z цитира, че "Един данък може да взема или да удържа от джоба на народа много повече, отколкото носи на държавната хазна, по следните четири причини" (скъпа събираемост, възпрепятстване на продуктивна дейност, разоряване на длъжниците/изкушение за контрабанда и безпокойство у длъжниците) е валидно. Всеки, предполагам, може да добави и още причини.
Но обясненията не отговарят на въпроса "морално оправдано ли е укриването на данъци". Когато данъците не са прекалени (така че ползите от тях да бъдат повече от неудобствата), опитът да избягаш от плащането им не е морално оправдано. Q.E.D.
Обобщение на възгледите на Смит за това какви данъци може да събира държавата, може да бъде открито в Заключението на кн. 5, гл. 1 от "Богатството на народите". http://www.econlib.org/library/Smith/smWN20.html#B.V, Ch.1, Of the Expences of the Sovereign or Commonwealth.
