Защо либералите не могат да се застъпват за правата на маргинализирани малцинства и в същото време да са за ниски данъци и ниски нива на публични разходи?
Просто защото защитата на всички права струва скъпо. Защитата на правата на сегрегирани малцинства е ефективна, само при успешна интеграция на такива малцинства. А тази интеграция струва още по-скъпо.
Ако и либералите са против това да се плаща за интеграция, то кой ще я подкрепи?
****
Застъпващите се за минимална държава либерали е добре да осъзнаят, че правата са публични стоки, за които всички солидарно трябва да плащаме, ако и доколкото ги ценим. Това е така, защото всички права са позитивни права, както твърдят Кас Сънстийн и Стивън Холмс във влиятелната си книга The cost of rights. Why liberty depends on taxes [Цената на правата. Защо свободата зависи от данъците]. https://books.google.bg/books/about/The_Cost_of_Rights.html?id=2tJ_LnCXB8kC&redir_esc=y
В нея авторите твърдят:
"Финансирането на основните права чрез данъци ни помага да видим, че правата са публични стоки: финансирани от данъкоплатците и предоставяни от държавата социални услуги, целящи подобряване на колективното и индивидуалното ни благосъстояние. Всички права са позитивни права. "
***
На тези, които заявяват, че са либерали и в същото време са за ниски данъци и бюджетни разходи, няма да отговоря просто, че хората често са пълни с противоречия. Надали това откритие би учудило когото и да било.
Но ако трябва сериозно да отговоря защо смятам, че в подобна позиция има противоречие, и защо всички либерали трябва да приемат по-голяма държава, ще припомня следните добре известни позиции на либерали - класически и съвременни.
Либералите от край време публично защитават равни индивидуални права за всички, без привилегии и статусни неравенства. Основно нещо, което и класическите либерали, и съвременните им последователи винаги са защитавали, е именно статусното равенство - както класиците на договорната теория се изразяват, хората по припода (в "естественото им състояние", както те се изразяват) са равни и свободни, естествено подчинени никому. Бащата на либерализма Лок, например, експлицитно говори за равната свобода на всички хора по припода.
Споровете днес между различните клонове на либерализма са именно за това - как да се интерпретира тази равна свобода - какви импликации за политики има това фундаментално допускане, че между хората няма статусни различия по природа. Мнозина го интерпретират именно като равенството на възможностите (предупреждавам - равенството на шавсовете или на възможностите не трябва да се бърка с равенство на способностите - мнозина не правят разлика между двете!)- индивидуалният успехът да е въпрос на лични постижения, а не на статусни привилегии.
Не познавам съвременен либерал, който да не се подписва под твърдението, че успехът на всеки трябва да бъде негово собствено дело - а не на обстоятелствата, в които е имал късмета да попадне - да се роди в богато семейство, сред привилегировано мнозинство, и т.н., и т.н. Ако има либерали, които не приемат тази позиция, трябва да ни обяснят какво точно според тях е това (различно от горната позиция), което ги прави либерали.
Не познавам и либерал, който да казва, че разликите по етнос, религия, цвят, пол и или някакви други вродени или придобити (не по свой личен избор, за който единствено човек може да бъде държан отговорен!) характеристики, трябва да влияят на шансовете за успех на когото и да било.
Равните права обаче, за разлика от привилегиите, които се самоовековечават, имат нужда от постоянна подкрепа, от постоянна намеса, за да бъдат гарантирани. По този въпрос имаме съгласието и на класическите либерали като Лок, и на съвременни либертарианци като Нозик - въпреки презумпцията срещу държава (хората се раждат естествено свободни, неподчинени никому), те са съгласни, че без държава не могат да бъдат гарантирани никакви права. Но е необходимо да се направи и още една крачка, която класическите либерали не винаги отбелязват експлицитно, макар да приемат имплицитно. Тя е, че когато правата не са равни, те се превръщат в привилегии, които се самовъзпроизвеждат. За да се разруши този порочен кръг на самовъзпроизвеждащи се привилегии, е нужна постоянна държавна намеса. Затова именно няма негативни права - всички права са позитивни. И гарантирането им изисква събирането на достатъчно данъци.
Така, за да имат равни права - равен шанс - с детето на професора, децата на безработния беден ром имат нужда от специална подкрепа, от повече грижи от страна на образователната система. Без нея те ще повторят съдбата на родителите си - безработни бедни роми. Те сами свободно ли ще са избрали съдбата си? Не, разбира се - съдбата ще е избрала вместо тях. Което никой либерал няма как да приеме. Затова трябва да се съгласим, че всички трябва да платим, за да гарантираме равните права на всички - както на детето на професора - така и на бедния безработен ром. След като не е избрало къде да се роди, и за да му дадем възможност само да определя каква да бъде съдбата му, трябва да му помогнем - на него и на всички в подобна ситуация.
***
Та, ако приема всичко това, аз твърдя, че един либерал у нас не може да е срещу публични разходи, насочени към интеграция на малцинствата. При нас проблемът с интеграцията е огромен, и съответно, изисква скъпи решения.
ERGO: един либерал у нас не може да е за малка държава, а за държава, в която се събират достатъчно данъци, за да се гарантират равните права.
Поне що се отнася до образование и интеграционни политики, държавата трябва да влезе с достатъчно пари, харчени интелигентно - с отговорност за постигане на трайни резултати. С яснатя цел (и това е целта, споделяна от всеки на либерал): гарантиране равните права на всички граждани.
***
За да може да изисква след това и равно изпълнение на задълженията от всички, държавата трябва да гарантира и равни права за всички.
Просто защото защитата на всички права струва скъпо. Защитата на правата на сегрегирани малцинства е ефективна, само при успешна интеграция на такива малцинства. А тази интеграция струва още по-скъпо.
Ако и либералите са против това да се плаща за интеграция, то кой ще я подкрепи?
****
Застъпващите се за минимална държава либерали е добре да осъзнаят, че правата са публични стоки, за които всички солидарно трябва да плащаме, ако и доколкото ги ценим. Това е така, защото всички права са позитивни права, както твърдят Кас Сънстийн и Стивън Холмс във влиятелната си книга The cost of rights. Why liberty depends on taxes [Цената на правата. Защо свободата зависи от данъците]. https://books.google.bg/books/about/The_Cost_of_Rights.html?id=2tJ_LnCXB8kC&redir_esc=y
В нея авторите твърдят:
"Финансирането на основните права чрез данъци ни помага да видим, че правата са публични стоки: финансирани от данъкоплатците и предоставяни от държавата социални услуги, целящи подобряване на колективното и индивидуалното ни благосъстояние. Всички права са позитивни права. "
***
На тези, които заявяват, че са либерали и в същото време са за ниски данъци и бюджетни разходи, няма да отговоря просто, че хората често са пълни с противоречия. Надали това откритие би учудило когото и да било.
Но ако трябва сериозно да отговоря защо смятам, че в подобна позиция има противоречие, и защо всички либерали трябва да приемат по-голяма държава, ще припомня следните добре известни позиции на либерали - класически и съвременни.
Либералите от край време публично защитават равни индивидуални права за всички, без привилегии и статусни неравенства. Основно нещо, което и класическите либерали, и съвременните им последователи винаги са защитавали, е именно статусното равенство - както класиците на договорната теория се изразяват, хората по припода (в "естественото им състояние", както те се изразяват) са равни и свободни, естествено подчинени никому. Бащата на либерализма Лок, например, експлицитно говори за равната свобода на всички хора по припода.
Споровете днес между различните клонове на либерализма са именно за това - как да се интерпретира тази равна свобода - какви импликации за политики има това фундаментално допускане, че между хората няма статусни различия по природа. Мнозина го интерпретират именно като равенството на възможностите (предупреждавам - равенството на шавсовете или на възможностите не трябва да се бърка с равенство на способностите - мнозина не правят разлика между двете!)- индивидуалният успехът да е въпрос на лични постижения, а не на статусни привилегии.
Не познавам съвременен либерал, който да не се подписва под твърдението, че успехът на всеки трябва да бъде негово собствено дело - а не на обстоятелствата, в които е имал късмета да попадне - да се роди в богато семейство, сред привилегировано мнозинство, и т.н., и т.н. Ако има либерали, които не приемат тази позиция, трябва да ни обяснят какво точно според тях е това (различно от горната позиция), което ги прави либерали.
Не познавам и либерал, който да казва, че разликите по етнос, религия, цвят, пол и или някакви други вродени или придобити (не по свой личен избор, за който единствено човек може да бъде държан отговорен!) характеристики, трябва да влияят на шансовете за успех на когото и да било.
Равните права обаче, за разлика от привилегиите, които се самоовековечават, имат нужда от постоянна подкрепа, от постоянна намеса, за да бъдат гарантирани. По този въпрос имаме съгласието и на класическите либерали като Лок, и на съвременни либертарианци като Нозик - въпреки презумпцията срещу държава (хората се раждат естествено свободни, неподчинени никому), те са съгласни, че без държава не могат да бъдат гарантирани никакви права. Но е необходимо да се направи и още една крачка, която класическите либерали не винаги отбелязват експлицитно, макар да приемат имплицитно. Тя е, че когато правата не са равни, те се превръщат в привилегии, които се самовъзпроизвеждат. За да се разруши този порочен кръг на самовъзпроизвеждащи се привилегии, е нужна постоянна държавна намеса. Затова именно няма негативни права - всички права са позитивни. И гарантирането им изисква събирането на достатъчно данъци.
Така, за да имат равни права - равен шанс - с детето на професора, децата на безработния беден ром имат нужда от специална подкрепа, от повече грижи от страна на образователната система. Без нея те ще повторят съдбата на родителите си - безработни бедни роми. Те сами свободно ли ще са избрали съдбата си? Не, разбира се - съдбата ще е избрала вместо тях. Което никой либерал няма как да приеме. Затова трябва да се съгласим, че всички трябва да платим, за да гарантираме равните права на всички - както на детето на професора - така и на бедния безработен ром. След като не е избрало къде да се роди, и за да му дадем възможност само да определя каква да бъде съдбата му, трябва да му помогнем - на него и на всички в подобна ситуация.
***
Та, ако приема всичко това, аз твърдя, че един либерал у нас не може да е срещу публични разходи, насочени към интеграция на малцинствата. При нас проблемът с интеграцията е огромен, и съответно, изисква скъпи решения.
ERGO: един либерал у нас не може да е за малка държава, а за държава, в която се събират достатъчно данъци, за да се гарантират равните права.
Поне що се отнася до образование и интеграционни политики, държавата трябва да влезе с достатъчно пари, харчени интелигентно - с отговорност за постигане на трайни резултати. С яснатя цел (и това е целта, споделяна от всеки на либерал): гарантиране равните права на всички граждани.
***
За да може да изисква след това и равно изпълнение на задълженията от всички, държавата трябва да гарантира и равни права за всички.
