"Следва да се отхвърлят всички опити от страна на малцинствата да настояват за промяна на чуждите им традиции, свободи и култура на мнозинствата. Демокрацията е власт на мнозинствата, които уважават малцинставата, но не до там, че да променят себе си."
Това е записано в анализ на Лабораторията за управление на риска на Иван Костов, озаглавен "Извънреден доклад: Тези за риска от тероризъм"
http://riskmanagementlab.com/bg/fileadmin/user_upload/news/DRS_ID_Tezi_za_riska_ot_terorizm__27_januari_2015.pdf.
Интересно е в какво точно трябва да се изразява според анализаторите на риска въпросното "уважение" на мнозинствата към малцинствата - след като според тях на малцинствата не трябва да се позволява да правят никакви опити да променят нищо в мнозинствата - дори и по демократичен път. Защото когато правят подобни опити, малцинствата представляват "риск от тероризъм".
Нека отбележа, че анализаторите тук не правят едно често смятано за стандартно в подобни анализи разграничение - между малцинства, които исторически принадлежат към съответната нация-държава, и малцинства от имигранти. Обикновено се смята, че свободно избралите да станат граждани на дадена държава, имигрирайки и решавайки да останат в нея, поемат специален ангажимент да приемат цялата култура и всички традиции на приемната страна, освен да заявят просто приемане на основните ценности, на които почиват принципите на управлението в нея. Според мен това е доста спорна теза: има различни модели на интеграция на имигрантските общности - едни са силно асимилационистки (такъв е моделът на интеграция във Франция, например - видяхме нагледно успеха му!), други - много по-малко, като при вторите от гражданите се очаква споделяне само на най-общите ценности в основата на управлението на съответната страна, и съвсем не - приемане на всички аспекти от културата и традициите й. За западните демокрации се има предвид обикновено приемане от страна на имигрантите на основните принципи на либералната демокрация - народовластие и зачитане на определен набор от индивидуални права на личността.
Анализът в този доклад не говори специално за имигрантските малцинства, обаче. Аргументът, напротив, е че дори и когато тези малцинства не са свободно избрали да дойдат в една страна (и с това, да допуснем, биха заявили експлицитното си желание да приемат традициите и културата на приемната страна), а са се родили в нея, то те въпреки това съвсем нямат равни и пълни права на граждани в родината си. Те, очевидно, дори нямат правото да участват в дебати за това как да се развива политическата култура в страната им.
Дали според тези анализатори тези малцинства имат право, например, да се борят да променят доминиращите в обществото ни политическа култура и разбиране за това "що е то свободата"? Мнозинството у нас, например, смята, че имаме пълното право свободно, неограничавано от никого да използваме език на омразата. Нали "традиционно" си го използваме този език на омразата - такава си ни е политическата "култура", и ние много си я харесваме, много си държим на нея.... Малцинствата ли ще ни казват да спрем: нали мнозинството у нас са убедени, че имат такава свобода! Никой няма право да ограничава мнозинството: дори и "политически коректните" либерали, които твърдят, че свободата на изразяване не включва неограничено използване на език на омразата ....Ако слушаме анализаторите на риска, всеки опит на малцинствата да ограничат езика на омразата на мнозинствата би бил недопустим. Дали и правощитниците и всички либерално мислещи у нас (защото очевидно и те са малцинство) също трябва да мълчат, и ако не мълчат - те също биха представлявали "заплаха от тероризъм"? Точно такава заплаха, каквато представляват и всички други малцинства, които се опитват да променят доминиращата "култура" и "традиции".
Интересно е и какво предлагат анализаторите на несъгласните малцинства като възможен изход от тази некомфортна ситуация?
Единственият им мирен изход е просто да напуснат страната, след като им се отрича правото да се борят за някаква промяна дори и по един най-демократичен начин - чрез дискусии. Другият изход, който подобно отричане на признаваща-правото-на-участие-на-малцинствата-в-оформянето-на-политическата-им-общност интеграция неминуемо влече след себе си, е добре известен - политическо насилие и тероризъм.
От подобни разбирания на анализаторите на "рискове" до идеология на един нов "Възродителен процес" има само половин крачка. Надали някой особено би се учудил, че отговорът на една такава приложена в политическата практика идеология, често е именно тероризъм.
Това е записано в анализ на Лабораторията за управление на риска на Иван Костов, озаглавен "Извънреден доклад: Тези за риска от тероризъм"
http://riskmanagementlab.com/bg/fileadmin/user_upload/news/DRS_ID_Tezi_za_riska_ot_terorizm__27_januari_2015.pdf.
Интересно е в какво точно трябва да се изразява според анализаторите на риска въпросното "уважение" на мнозинствата към малцинствата - след като според тях на малцинствата не трябва да се позволява да правят никакви опити да променят нищо в мнозинствата - дори и по демократичен път. Защото когато правят подобни опити, малцинствата представляват "риск от тероризъм".
Нека отбележа, че анализаторите тук не правят едно често смятано за стандартно в подобни анализи разграничение - между малцинства, които исторически принадлежат към съответната нация-държава, и малцинства от имигранти. Обикновено се смята, че свободно избралите да станат граждани на дадена държава, имигрирайки и решавайки да останат в нея, поемат специален ангажимент да приемат цялата култура и всички традиции на приемната страна, освен да заявят просто приемане на основните ценности, на които почиват принципите на управлението в нея. Според мен това е доста спорна теза: има различни модели на интеграция на имигрантските общности - едни са силно асимилационистки (такъв е моделът на интеграция във Франция, например - видяхме нагледно успеха му!), други - много по-малко, като при вторите от гражданите се очаква споделяне само на най-общите ценности в основата на управлението на съответната страна, и съвсем не - приемане на всички аспекти от културата и традициите й. За западните демокрации се има предвид обикновено приемане от страна на имигрантите на основните принципи на либералната демокрация - народовластие и зачитане на определен набор от индивидуални права на личността.
Анализът в този доклад не говори специално за имигрантските малцинства, обаче. Аргументът, напротив, е че дори и когато тези малцинства не са свободно избрали да дойдат в една страна (и с това, да допуснем, биха заявили експлицитното си желание да приемат традициите и културата на приемната страна), а са се родили в нея, то те въпреки това съвсем нямат равни и пълни права на граждани в родината си. Те, очевидно, дори нямат правото да участват в дебати за това как да се развива политическата култура в страната им.
Дали според тези анализатори тези малцинства имат право, например, да се борят да променят доминиращите в обществото ни политическа култура и разбиране за това "що е то свободата"? Мнозинството у нас, например, смята, че имаме пълното право свободно, неограничавано от никого да използваме език на омразата. Нали "традиционно" си го използваме този език на омразата - такава си ни е политическата "култура", и ние много си я харесваме, много си държим на нея.... Малцинствата ли ще ни казват да спрем: нали мнозинството у нас са убедени, че имат такава свобода! Никой няма право да ограничава мнозинството: дори и "политически коректните" либерали, които твърдят, че свободата на изразяване не включва неограничено използване на език на омразата ....Ако слушаме анализаторите на риска, всеки опит на малцинствата да ограничат езика на омразата на мнозинствата би бил недопустим. Дали и правощитниците и всички либерално мислещи у нас (защото очевидно и те са малцинство) също трябва да мълчат, и ако не мълчат - те също биха представлявали "заплаха от тероризъм"? Точно такава заплаха, каквато представляват и всички други малцинства, които се опитват да променят доминиращата "култура" и "традиции".
Интересно е и какво предлагат анализаторите на несъгласните малцинства като възможен изход от тази некомфортна ситуация?
Единственият им мирен изход е просто да напуснат страната, след като им се отрича правото да се борят за някаква промяна дори и по един най-демократичен начин - чрез дискусии. Другият изход, който подобно отричане на признаваща-правото-на-участие-на-малцинствата-в-оформянето-на-политическата-им-общност интеграция неминуемо влече след себе си, е добре известен - политическо насилие и тероризъм.
От подобни разбирания на анализаторите на "рискове" до идеология на един нов "Възродителен процес" има само половин крачка. Надали някой особено би се учудил, че отговорът на една такава приложена в политическата практика идеология, често е именно тероризъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар