Благодаря на Тони Николов за подробния му отговор на моите въпроси – поласкана съм от вниманието му. Тук давам моята реакция.
В своя текст "За свободата и Европа" (http://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0/) отговор на моя пост тук "Чия е Европа на свободата?"),Тони Николов изразява учудването си как не съм разбрала къде стои той в спора “чия е Европа”, след като той бил заявил пределно ясно позицията си – според него Европа е и на разума, и на Христос: и – и.
Нека подчертая : нито за миг не съм оспорвала, че това е позицията му по спора чия е Европа. Моят въпрос към Тони Николов, обаче, беше друг и касае по-важен според мен спор:
“От текста на Тони Николов не става ясно и къде стои самият той в този дебат….: има ли право на свобода на изразяване и какъв е обхватът на това право. Защото не детинската препирня чия е Европа, а дали Европа застава безусловно зад свободата на изразяване, е всъщност сериозният спор….. признава ли той правото на журналистите да продължат да публикуват карикатурите си, такива, каквито те искат; защитава ли правото им на свободно изразяване, или се ограничава до защита единствено на правото им на живот? Ако той не защитава правото им на свободно изразяване (включително и в случаите, когато то може да обиди нечии религиозни чувства), ако той смята, че свободата на изразяване може и трябва да бъде ограничавана (защото това е позицията, която всеки християнин според него споделя) – читателят с основание би могъл да се зачуди защо се твърди, че Европа е (и)на Христос? Нека си припомним, че в Европа свободата на изразяване е фундаменална ценност, фундаментално право, защитено включително и в правни документи като Европейската конвенция за правата на човека …Ограничаване свободата на изразяване само заради евентуална обида на нечии религиозни чувства нормите в Европа не допускат… “.
Т.е. моят въпрос беше дали според Тони Николов Европа трябва да застава зад свободата на изразяване, както и какъв е според него обхвата на тази свобода, а не на кого е Европа – този спор сам по себе си слабо ме вълнува, извън импликациите му за нашите свободи и техния обхват. За съжаление отговорът на Тони Николов на този втори, вече сериозен въпрос, е според мен неприемлив. Какъв е той?
След като ни казва нещо, което никой в здравия си разум не би оспорил, а именно, че “Свободата на изразяване не е всепозволеност”, той прокарва дълбоко спорни аналогии на карикатурите на Шарли Ебдо с “език на омразата” и “дискриминативна реч” („всяка дискриминация, основаваща се върху причастност или непричастност към етнос, нация, раса или религия, е забранена”).
Тези (а и други от подобен характер) безспорно са легитимни ограничения на свободата на изразяване, но те не касаят Шарли Ебдо – журналистите нито използват език на омразата (те осмиват неща, които според тях са предразсъдъци!), нито речта им е особено дискриминативна – доколкото наред осмиват всички религии.
Всъщност важният въпрос е: има ли легитимно право да бъде ограничавана свободата на изразяване на база само на засегнати религиозни чувства? Или по-общо казано: има ли някой общото право да не бъде обиждан?
Ако отговорът на този въпрос е да – и аз приемам, че това е позицията на Тони Николов, можем с право да попитаме: защо и един веган (да дам и аз един много засилен хипотетичен пример – но така са аналитичните философи – използват хипотетични примери, мисловни експерименти, за да извлекат по-далечните импликации на дадена позиция, което да позволи нейната оценка) да няма правото да изисква цензура на издания, които се подиграват с диетата му – някой веган може съвсем сериозно да твърди, че тя има за него статута на религия, нали?
Така централният въпрос на дебата според мен е – има ли общо право да не бъдеш оскърбяван – и ако да, защо да спрем само до религиите? Има и много други неща, които могат да оскърбят – много жени, например, се чувстват оскърбени от порнографията – тя трябва ли също да се забрани? По-нататък – трябва ли да се забранят книгите на Салман Рушди, и т.н. – т.е. ако тръгнем по тази линия, няма лесно спиране – почти всяко писание може по принцип да обиди някого….А и как да се дефинира какво точно е религия – веганството по интензитета на вярването в него може да е по-силно за едни от религиозното чувство за други – къде да теглим линията?
За всяко ограничаване свободата на изразяване е необходимо да се покаже, че е необходимо в едно демократично общество – това е стандартът на ЕКПЧ и ЕСПЧ.
По отношение правото на религия по-специално, позицията на ЕСПЧ вероятно би била: свободата на изразяване на карикатуристите не ограничава правото на религия, доколкото обидата на религиозни чувства не е ограничаване на правото на свободно изповядване на религия. Карикатуристите не пречат никому свободно да изповядва религията си.
Който смята, че това не е така, нека моля аргументирано да покаже по какъв точно начин карикатурите на Шарли Ебдо ограничават правото на свободно практикуване на религия!
В своя текст "За свободата и Европа" (http://kultura.bg/web/%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0/) отговор на моя пост тук "Чия е Европа на свободата?"),Тони Николов изразява учудването си как не съм разбрала къде стои той в спора “чия е Европа”, след като той бил заявил пределно ясно позицията си – според него Европа е и на разума, и на Христос: и – и.
Нека подчертая : нито за миг не съм оспорвала, че това е позицията му по спора чия е Европа. Моят въпрос към Тони Николов, обаче, беше друг и касае по-важен според мен спор:
“От текста на Тони Николов не става ясно и къде стои самият той в този дебат….: има ли право на свобода на изразяване и какъв е обхватът на това право. Защото не детинската препирня чия е Европа, а дали Европа застава безусловно зад свободата на изразяване, е всъщност сериозният спор….. признава ли той правото на журналистите да продължат да публикуват карикатурите си, такива, каквито те искат; защитава ли правото им на свободно изразяване, или се ограничава до защита единствено на правото им на живот? Ако той не защитава правото им на свободно изразяване (включително и в случаите, когато то може да обиди нечии религиозни чувства), ако той смята, че свободата на изразяване може и трябва да бъде ограничавана (защото това е позицията, която всеки християнин според него споделя) – читателят с основание би могъл да се зачуди защо се твърди, че Европа е (и)на Христос? Нека си припомним, че в Европа свободата на изразяване е фундаменална ценност, фундаментално право, защитено включително и в правни документи като Европейската конвенция за правата на човека …Ограничаване свободата на изразяване само заради евентуална обида на нечии религиозни чувства нормите в Европа не допускат… “.
Т.е. моят въпрос беше дали според Тони Николов Европа трябва да застава зад свободата на изразяване, както и какъв е според него обхвата на тази свобода, а не на кого е Европа – този спор сам по себе си слабо ме вълнува, извън импликациите му за нашите свободи и техния обхват. За съжаление отговорът на Тони Николов на този втори, вече сериозен въпрос, е според мен неприемлив. Какъв е той?
След като ни казва нещо, което никой в здравия си разум не би оспорил, а именно, че “Свободата на изразяване не е всепозволеност”, той прокарва дълбоко спорни аналогии на карикатурите на Шарли Ебдо с “език на омразата” и “дискриминативна реч” („всяка дискриминация, основаваща се върху причастност или непричастност към етнос, нация, раса или религия, е забранена”).
Тези (а и други от подобен характер) безспорно са легитимни ограничения на свободата на изразяване, но те не касаят Шарли Ебдо – журналистите нито използват език на омразата (те осмиват неща, които според тях са предразсъдъци!), нито речта им е особено дискриминативна – доколкото наред осмиват всички религии.
Всъщност важният въпрос е: има ли легитимно право да бъде ограничавана свободата на изразяване на база само на засегнати религиозни чувства? Или по-общо казано: има ли някой общото право да не бъде обиждан?
Ако отговорът на този въпрос е да – и аз приемам, че това е позицията на Тони Николов, можем с право да попитаме: защо и един веган (да дам и аз един много засилен хипотетичен пример – но така са аналитичните философи – използват хипотетични примери, мисловни експерименти, за да извлекат по-далечните импликации на дадена позиция, което да позволи нейната оценка) да няма правото да изисква цензура на издания, които се подиграват с диетата му – някой веган може съвсем сериозно да твърди, че тя има за него статута на религия, нали?
Така централният въпрос на дебата според мен е – има ли общо право да не бъдеш оскърбяван – и ако да, защо да спрем само до религиите? Има и много други неща, които могат да оскърбят – много жени, например, се чувстват оскърбени от порнографията – тя трябва ли също да се забрани? По-нататък – трябва ли да се забранят книгите на Салман Рушди, и т.н. – т.е. ако тръгнем по тази линия, няма лесно спиране – почти всяко писание може по принцип да обиди някого….А и как да се дефинира какво точно е религия – веганството по интензитета на вярването в него може да е по-силно за едни от религиозното чувство за други – къде да теглим линията?
За всяко ограничаване свободата на изразяване е необходимо да се покаже, че е необходимо в едно демократично общество – това е стандартът на ЕКПЧ и ЕСПЧ.
По отношение правото на религия по-специално, позицията на ЕСПЧ вероятно би била: свободата на изразяване на карикатуристите не ограничава правото на религия, доколкото обидата на религиозни чувства не е ограничаване на правото на свободно изповядване на религия. Карикатуристите не пречат никому свободно да изповядва религията си.
Който смята, че това не е така, нека моля аргументирано да покаже по какъв точно начин карикатурите на Шарли Ебдо ограничават правото на свободно практикуване на религия!
Няма коментари:
Публикуване на коментар