Един от най-популярните "дясно-либерални" аргументи в подкрепа на ваучерите (публични средства) за частни училища, е че те биха дали възможност на повече хора да изберат по-добро ( частно) образование за децата си. И това би подкрепило средната класа. За всички ни е добре да се подкрепя средната класа - затова трябва да се подкрепи и тази мярка.
1. Сега под 6000 деца от близо 600 000 се обучават в частни училища, където получават по-добро образование ( резултати от външното оценяване след 4, 7 и 12 клас се привеждат в подкрепа на това твърдение) от връстниците си в държавните училища.
2. Въвеждането на ваучери би дало възможност, твърдят защитниците им, още деца (да речем още толкова, колкото и в момента ги посещават - т.е. общо под 20 000 деца) да сменят държавното с частно образование, тъй като ваучерите биха довели до поевтиняване на частното образование и до неговата относително по-голяма достъпност.
Смятам, че този аргумент е дълбоко проблематичен, не само заради липсата на социална чувствителност и солидарност с тези, които са най-зле в обществото. Той е сбъркан не само заради това, но и защото обещава нещо, което тази политика не може да изпълни - достъп на средната класа до по-добро образование.
1. В момента в частни училища учат малко над 1% от всички деца - и това като правило не са децата на " средната класа" - такси от порядъка на 6- 10 000 лева не са по джоба на средната класа. Нека си го кажем честно - в момента в частни училища учат децата на най-богатите 1-2%.
2. Вярно ли е, че ваучерите биха променили това ? Дори и да допуснем, че с тях още 10 000 евентуално ще могат да избират частно образование, това надали прави частното образование по-достъпно за "средната класа". Просто защото тези още 10 000, които евентуално биха ползвали ваучери за частно образование на децата си, няма да бъдат от т.нар. средна класа. Просто защото хората със средните за страната доходи от около 1000 - 1500 лева на месец не биха могли да плащат недостигащите до пълната такса за обучение в частни училища суми. Така с тази мярка средната класа отново няма да може да си позволи частно образование. То ще бъде достъпно за 3% (20 000 от 600 000 е едва малко над 3%) - и това отново биха били най-богатите 3%, а не "средната класа".
3. Нека си дадем сметка и какъв би бил ефектът от това върху останалите 580 000, включващи и децата на "средната класа", които отново ще учат в държавни училища?
а) Качеството на образованието там ще падне (поради евентуалното изтичане на още кадърни ученици и учители към частни училища и като цяло хроничното недофинансиране на държавното образование).
б) Ако, per impossibile, предположим, че всички от средната класа решат да се възползват от предоставената възможност и с цената на огромни жертви за семейния бюджет все пак изпратят децата си в частни училища (доплащайки за целта средно между 3.500 и 7.500 лв на година), това би значело, че в държавните училища биха останали само бедните, които са огромен процент от населението - и в тези училища те биха получавали много лошо образование.
в)Обърнете внимение, обаче, че това ниско като качество масово образование е зле и за средната класа - ако предположим, че те са предприемачи, откъде ще наемат квалифицирана работна ръка, след като в държавните училища нивото ще продължи да пада?
4. Твърди се също така, че е принципно правилно средната класа "да се подкрепя", затова трябва да й се даде възможност чрез ваучери да избере по-добро частно образование (само) за своите деца. Както вече показах, предлаганата ваучерна програма не би дала възможност на "средната класа" да избира качествено частно образование за децата си.
Но интересният въпрос тук е по-скоро друг - кой точно трябва да я "подкрепя", след като самата средна класа не желае да събира повече данъци, за да получава по-добри публични услуги? Нека отбележа, че при едва 10% данък доход, и в момента държавата (поне що се касае до образованието) преразпределя към средната класа. Една простичка сметка подкрепя тезата, че този ефект на преразпределяне към средната класа само би се увеличил с предлаганата мярка (разбира се, в случай, че тя съумее да постигне целите си, в което основателно се усъмних): ако приемем, че "средната класа" са хората със средни за страната доходи ( с всичките условности) - да речем 1000 - 1500 лева на месец, то ВСИЧКИЯТ плащан от тях данък 10% едва би стигал, за да покрие държавната субсидия (1300 - 1800 лв) за обучението на децата им в частно училище (при двама работещи родители със средни за страната доходи с две деца). А кой би плащал за всичко останало - сигурност, отбрана, държавна администрация.....? Доколкото богатите са много малък процент, а и често използват различни хватки да намалят данъчното си бреме, остава средната класа да бъде подкрепяна от ....по-бедните от нея! Няма стандарт за справедливост, който да подкрепя това - дори и Нозик би отхвърлил подобна форма на "справедливо преразпределение" от бедни към по-богати.
В заключение, предлаганата ваучерна програма за частни училища de facto би преразпределяла към най-богатите 3-4%, които не биха и усетили особено осезаемо това подобрение. Средната класа само би загубила от тази мярка - за нея качественото частно образование не би станало по-достъпно, докато качеството на достъпното за нея масово държавно образование би се влошило. С това критерият за Парето подобрение (един от най-консервативните стандарти за оценка на политики ) би бил нарушен: евентуалното подобрение на положението на 1-2% ще е за сметка влошаването не просто на положението на един, а на огромното мнозинство.
Няма стандарт, според който това да е обществено отговорна политика - общественият интерес, интересът на всички ни като членове на едно общество с бъдеще, за което ни е грижа, би бил зле защитен.
1. Сега под 6000 деца от близо 600 000 се обучават в частни училища, където получават по-добро образование ( резултати от външното оценяване след 4, 7 и 12 клас се привеждат в подкрепа на това твърдение) от връстниците си в държавните училища.
2. Въвеждането на ваучери би дало възможност, твърдят защитниците им, още деца (да речем още толкова, колкото и в момента ги посещават - т.е. общо под 20 000 деца) да сменят държавното с частно образование, тъй като ваучерите биха довели до поевтиняване на частното образование и до неговата относително по-голяма достъпност.
Смятам, че този аргумент е дълбоко проблематичен, не само заради липсата на социална чувствителност и солидарност с тези, които са най-зле в обществото. Той е сбъркан не само заради това, но и защото обещава нещо, което тази политика не може да изпълни - достъп на средната класа до по-добро образование.
1. В момента в частни училища учат малко над 1% от всички деца - и това като правило не са децата на " средната класа" - такси от порядъка на 6- 10 000 лева не са по джоба на средната класа. Нека си го кажем честно - в момента в частни училища учат децата на най-богатите 1-2%.
2. Вярно ли е, че ваучерите биха променили това ? Дори и да допуснем, че с тях още 10 000 евентуално ще могат да избират частно образование, това надали прави частното образование по-достъпно за "средната класа". Просто защото тези още 10 000, които евентуално биха ползвали ваучери за частно образование на децата си, няма да бъдат от т.нар. средна класа. Просто защото хората със средните за страната доходи от около 1000 - 1500 лева на месец не биха могли да плащат недостигащите до пълната такса за обучение в частни училища суми. Така с тази мярка средната класа отново няма да може да си позволи частно образование. То ще бъде достъпно за 3% (20 000 от 600 000 е едва малко над 3%) - и това отново биха били най-богатите 3%, а не "средната класа".
3. Нека си дадем сметка и какъв би бил ефектът от това върху останалите 580 000, включващи и децата на "средната класа", които отново ще учат в държавни училища?
а) Качеството на образованието там ще падне (поради евентуалното изтичане на още кадърни ученици и учители към частни училища и като цяло хроничното недофинансиране на държавното образование).
б) Ако, per impossibile, предположим, че всички от средната класа решат да се възползват от предоставената възможност и с цената на огромни жертви за семейния бюджет все пак изпратят децата си в частни училища (доплащайки за целта средно между 3.500 и 7.500 лв на година), това би значело, че в държавните училища биха останали само бедните, които са огромен процент от населението - и в тези училища те биха получавали много лошо образование.
в)Обърнете внимение, обаче, че това ниско като качество масово образование е зле и за средната класа - ако предположим, че те са предприемачи, откъде ще наемат квалифицирана работна ръка, след като в държавните училища нивото ще продължи да пада?
4. Твърди се също така, че е принципно правилно средната класа "да се подкрепя", затова трябва да й се даде възможност чрез ваучери да избере по-добро частно образование (само) за своите деца. Както вече показах, предлаганата ваучерна програма не би дала възможност на "средната класа" да избира качествено частно образование за децата си.
Но интересният въпрос тук е по-скоро друг - кой точно трябва да я "подкрепя", след като самата средна класа не желае да събира повече данъци, за да получава по-добри публични услуги? Нека отбележа, че при едва 10% данък доход, и в момента държавата (поне що се касае до образованието) преразпределя към средната класа. Една простичка сметка подкрепя тезата, че този ефект на преразпределяне към средната класа само би се увеличил с предлаганата мярка (разбира се, в случай, че тя съумее да постигне целите си, в което основателно се усъмних): ако приемем, че "средната класа" са хората със средни за страната доходи ( с всичките условности) - да речем 1000 - 1500 лева на месец, то ВСИЧКИЯТ плащан от тях данък 10% едва би стигал, за да покрие държавната субсидия (1300 - 1800 лв) за обучението на децата им в частно училище (при двама работещи родители със средни за страната доходи с две деца). А кой би плащал за всичко останало - сигурност, отбрана, държавна администрация.....? Доколкото богатите са много малък процент, а и често използват различни хватки да намалят данъчното си бреме, остава средната класа да бъде подкрепяна от ....по-бедните от нея! Няма стандарт за справедливост, който да подкрепя това - дори и Нозик би отхвърлил подобна форма на "справедливо преразпределение" от бедни към по-богати.
В заключение, предлаганата ваучерна програма за частни училища de facto би преразпределяла към най-богатите 3-4%, които не биха и усетили особено осезаемо това подобрение. Средната класа само би загубила от тази мярка - за нея качественото частно образование не би станало по-достъпно, докато качеството на достъпното за нея масово държавно образование би се влошило. С това критерият за Парето подобрение (един от най-консервативните стандарти за оценка на политики ) би бил нарушен: евентуалното подобрение на положението на 1-2% ще е за сметка влошаването не просто на положението на един, а на огромното мнозинство.
Няма стандарт, според който това да е обществено отговорна политика - общественият интерес, интересът на всички ни като членове на едно общество с бъдеще, за което ни е грижа, би бил зле защитен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар