bTV риалити гугъл експертиза

Моят пръв сблъсък с риалити гугъл експертизата  - резултат 0 : 1 за моя противник

http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/imashe-li-informacionno-zatamnenie-po-temata-za-referenduma.html

Политолозите лъжат гражданите. И са виновни, че късно ги лъжат. 

Слави не лъже, че предложената от него мажоритарна избирателна система е като Френската.

Гражданите сами да проверят кой казва истината.
Да попитат Гугъл какво е "мажоритарен избор в два тура с абсолютно мнозинство" (предложен от Слави). След това да попитат "Избирателна система за Национално събрание във Франция". След това да сравнят отговорите.

Свят на гугъл експертиза.

Разяснявам мажоритарния избор пред Нова ТВ

Мой принос към разяснителната кампания за мажоритарния вот за парламент - малко post factum ;-)..

http://nova.bg/news/view/2016/11/07/164208/%D1%80%D0%B5%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%83%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD/

Все пак - дебатът колко и какви мажоритарни промени на избирателната ни система ще последват от изразената воля на 2.5 млн граждани тепърва предстои. Но този път дебатът трябва да е на база повече и по-качествена информация. 
За съжаление и в този репортаж е включена една мъничка част от разказаното пред репортера. И съвсем не са предстаавени най-важните аргументи в подкрепа на тезата за мажоритарния бонус на 2-те големи партии, диспропорционалното влияние на силните регионални партии, и като цяло изкривяването на популярния вот при попълване на местата в НС. Но ако всеки ден се чува дори по толкова, до гражданите все ще достигне някаква информация. 
Все пак е начало.

Re: Аргументите на Слави Трифонов за мажоритарния избор

Слави  Трифонов излезе с два аргумента, за да защити своето предложение за въвеждане на мажоритарни избори на депутати на два тура с абсолютно мнозинство. http://offnews.bg/news/Izbori_18760/Slavi-sas-statiia-za-referenduma-Nadigna-se-organiziran-voj-na-samoza_639209.html

Те са следните:
"Първо
Мажоритарната система щяла да вкара само две партии в Парламента. Откровена лъжа. В света няма нито една държава, нито една, в която мажоритарният избор в два тура да е довел до двупартийна система. Във Франция, при мажоритарна система в два тура, в парламента има 12 партии. Но извън тези 12 партии има, забележете, 22 други леви депутати, 15 други десни , двама регионални депутати и 1 крайно десен депутат. Ако това е двупартиен резултат - или аз съм извънземно с шест крака и осем глави, или тези, дето твърдят че ще имаме само две пратии, са некадърници. Между другото и в Англия, където изборът е мажоритарен, но в един тур, пак няма само две партии. Пет са.
В България мажоритарен избор на депутати имаше само през 1990 година при избора на Велико народно събрание. Тогава половината влязоха мажоритарно, половината - пропоционално. Ето и резултатите. При пропорционалния вот - влязоха 4 партии. А при мажоритарния вот - влязоха 7 партии и двама независими депутати. Факт.
Второ
Мажоритарният вот лишавал от легитимност депутатите. Малко цифри. Ако имаме мажоритарен вот в два тура, при 6 милиона избиратели и 240 едномандатни избирателни райони, ще имаме приблизително по 25 хиляди гласа на район. За да стане депутат, който и да е, ще трябва да спечели 50 процента плюс един от тези 25 хиляди гласа. Как е в момента? Мартин Иванов-Данона - депутат от Пловдив област, благодарение само на 7 процента от гласовете! Митхат Метин от ДПС, депутат от Плевен - само с 10 процента! Иван Славов от АБВ, от Сливен, депутат със само 4 процента от гласовете. Бат Сали, депутат с 800 гласа от София област. Къде тук е легитимността на някой избран с 4, 5 или 10 процента?"


Първият аргумент - а именно, че няма тенденция за намаляване на партиите в НС при въвеждането на такава мажоритарна система, вероятно защитава друга избирателна система. Защото нито в примера  с Франция, нито в този с "Англия", приведени от Слави Трифонов, става дума за мажоритарни избирателни системи в два тура с абсолютно мнозинство. Във Франция няма изискване за абсолютно мнозинство за избор на депутат, а в Обединеното кралство няма нито два тура, нито изискване за абсолютно мнозинство.

Ако искаме да видим как би изглеждал парламента ни след въвеждането на такава система, е достатъчно да видим картата на избраните кметове през 2015 г.  Можем да видим и тази карта http://offnews.bg/news/Izbori_18760/Kak-shte-izglezhda-parlamentat-ako-vaprosat-na-Slavi-stane-zakon-inf_638602.html?ref=recomend. Резултатът е красноречив - огромно мнозинство за най-голямата партия, и много малко места за силната регионална партия. Влиза и трета партия - с пренебрежимо малко депутати.

Вторият аргумент разчита за успеха си на изискването за "абсолютно мнозинство", изискване, отсъстващо в първия аргумент. За да е вярно, както твърди Слави Трифонов, че при предложената избирателна система депутатите се радват на голяма легитимност (по-голяма от тази, на която се радват днес), те трябва да са избрани от над 50% от гласувалите в едномандатния си район. Когато това не се постигне на първи тур, гражданите избират само измежду двамата най-силно представили се на втори. Без задължително гласуване може да има ситуации, в които на втори тур с абсолютно мнозинство е избран кандидат с относително малко гласове, поради простата причина, че няма изискване за кворум над определен праг, за да е валиден резултатът. Така лесно можем да си представим избор на кандидат и с под 3251 гласа, ако на втори тур, отвратени от избора си, са отишли  да гласуват, да речем, едва 6500 граждани. Ситуацията с легитимността е значително влошена при задължителни избори, каквито са парламентарните избори у нас. Тогава фактът, че над 50% от гражданите са подкрепили на втори тур нехаресван от тях кандидат не допринася с нищо за легитимността на този кандидат (не е ясно защо изборът му да има  по-голяма легитимност от този на взелия 10%  Митхат Метин от ДПС. Забележете, че така хвърлени като аргумент за нелегитимността на избора на г-н Метин, тези 10% не значат абсолютно нищо - не знаем на каква база са изчислени те).

Да оставим настрана, че първият аргумент се отнася за ралична от предложената  от Слави Трифонов избирателна система. По-интересното е, че двата приведени аргумента са в открито противоречие. То се състои в следното:
1. За да имаме много партии в НС  при мажоритарна избирателна система на два тура, тя не може да изисква избора да е с абсолютно мнозинство . Ако няма такова изискване за абсолютно мнозинство, обаче,  има проблем с "представителността" - при мажоритарна система дори в два тура, но без изискване за абсолютно мнозинство  победител може да бъде депутат и с много нисък % от гласовете в едномандатния си район - във Франция това може да са 13% от подадените гласове.
И обратно
2. За да бъдат избирани депутатите действително с над 50% подкрепа, тогава изискваме абсолютно мнозинство, но в този случай тендецията е към едва 2 - 3 партии в парламента - и евентуално единични гастрольори там.


Да обобщя:

1. Има основание да се съмняваме, че  Слави Трифонов знае точно каква мажоритарна избирателна система предлага. Единият му аргумент работи само за система с два тура и абсолютно мнозинство, а другият - за такава с просто мнозинство. Двата аргумента влизат в директно противоречие.
2. Двоумението на Слави Трифонов се дължи на неразрешимата дилема: 1.повече легитимност на избраните депутати, но по-малко партии в НС ( при изискване за абсолютно мнозинство), или 2. многопартиен (но двублоков) парламент - и ниска легитимност на избраните депутати (при изискване за просто мнозинство). 

Re: Възмутените от бойкота на референдума

Бойкотът на Референдума, иницииран от Слави, възмути някои демократи. За тях, изглежда, бойкота на "снобарите от жълтите павета" е най-голямата заплаха за демокрацията ни.

Изразявайки такава позиция, Алексей Пампоров написа във ФБ:

 "Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си уж либерал?" - това ми се върти от няколко дена в главата, като гледам колко много от красивите ми приятели призовават за бойкот на референдума. Още по-забавното е, че това обикновено върви със 100% смяна на "фона" с банер на Трайков... значи, за референдума няма опасност от бойкот (т.е. към 93-94% от изибирателите ще кажат Да или Не на въпросите)... 

А иначе резултатите от вчерашното ми непредставително, шеговито изследване показват, че 70% от приятелите ми, които взеха участи в закачката, смятат "снобарите от жълтите павета" за заплаха, 25% - Ислямска държава и 5% - Русия ('бах мааму к'ва представителна извадка от приятели имам!) :D :D :D
Аз няма да Ви казвам за кого да гласувате. Вярвам, човек има право на собствено решение, независимо дали е взето със сърцето, главата, корема или гъза! Но, гласувайте! Не се оставяйте интелектуалничещите Ганьовци и Данко Харасъзина да Ви отказват от конституционното Ви гражданско право!

Моят отговор на възмутените:

Вие бихте ли гласували в референдума на Орбан за недопускане на никакви бежанци в Унгария? Напомням, че в този референдум 98% гласуваха в подкрепа на идеята. Вашият един глас може би би се оказвал решаващ за това резултатът от референдума да е валиден. С което бихте постигнали наистина завиден резултат.

Мнозина от нас сме поставени пред подобна дилема:
1. Дали да намалим с няколко незначителни гласа подкрепата за въпросите в това допитване, като едновременно с това го направим валидно. При валидност вероятността за промяна на избирателната ни система по посока на пълно безумие ( предлаганата избирателна система не се използва никъде в цивилизования свят за избор на законодателни органи) е огромна. Готови ли сме да поемем отговорността за такъв риск?
2. Или да бойкотираме референдума, навличайки си гнева на демократите.

Унгарската опозиция, поставена пред подобна дилема, направи правилният избор. Благодарение на бойкота този референдум се провали, и не даде възможност на Орбан да продължи атаката си не просто срещу бежанците, но и срещу Европейския съюз. Само мога да подкрепя подобна позиция!

Бойкот на референдуми, които смятаме не само за безсмислени (поради поставените въпроси в тях), но и за вредни за демокрацията ни, не ни прави недемократи. Напротив. 

Ако можем с бойкот на плебисцит да предотвратим идването на нов Хитлер  на власт, например, бих агитирала с всички свои сили всички демократи да го бойкотират. И то именно в името на съхранението на демокрацията. 

И не, няма нито противоречие, нито лицемерие в позицията - подкрепяме едни референдуми (предложените, както твърдят критиците ни, от "снобите от жълтите павета"), а не подкрепяме други (тези, предложени от презрения от умните и красивите народ, както бива описвана позицията ни от същите критици). Не съм съгласна нито с тази критиката, нито с описанието на позицията ни - или поне с описанието на моята позиция, за която единствено нося отговорност. 

Мое твърдо убеждение е, че има въпроси, които гражданите трябва сами да решат - и решенията по тях трябва да бъдат изработени чрез пряко допитване до гражданите. Има и въпроси, като този за вида избирателна система, например, за които гражданите нямат кой знае каква възможност да изразят достатъчно добре информирано мнение. Това е така не защото гражданите не са достатъчно умни, за да ги разбират. А защото това са технически въпроси, по които дори експертите спорят. Често поставяните на разглеждане на референдуми въпроси са и просто безсмислени, и не предполагат ясен и категоричен отговор. Допитване по такива въпроси компрометират референдумите като полезен инструмент на демокрацията. 

Бойкотът е и един от начините да не допуснем монополизиране на този ценен инструмент на пряката демокрация от демагози и популисти. Те са тези, които, злоупотребявайки с него, го компрометират. Бойкотиращите вършат добра услуга и на пряката демакриця, като ограничават с бойкота си полето за изява на демагози и популисти. 

По повод една морална критика срещу "умните и красивите"

Моралната критика на Алексей Пампоров срещу "умните и красивите":

"Не може да претендирате за експертиза и да се държите като частни хора. Гласувайте за когото си искате, гласувайте както си искате, но не обяснявайте, че вашият глас и мнение са по-правилни защото сте експерти. Именно в това е красотата на демокрацията - и неграмотният и професорът имат право да кажат какво искат, защото трябва да живеят заедно."
1. Не виждам никакъв "морален" проблем в това гражданин да е експерт, и в същото време да има своя позиция като частно лице.

Експертите са равни граждани с всички останали - те имат един и само един глас.
Но имат и своето знание, което не просто могат, а са длъжни да споделят с обществеността. Вярвам, че е обществено задължение на експертите в една демокрация да информират обществеността за наличието на аргументи за или против определена позиция, аргументи, които според съответния експерт са валидни и значими. Право (може би дори задължение) на всеки гражданин пък е да формира собствена позиция на база своята оценка на тези аргументи.

Да се отнема правото на експерти да имат своя гражданска или политическа позиция, само защото са експерти (и не дай Боже може да повлияят с аргументите си на останалите граждани), е равнозначно на ограничаване правото им на изразяване, и то само защото са експерти. Това е дискриминативно третиране на експертите, отнемане на тяхно гражданско право - правото им на изразяване. Не вярвам демократи да са готови да защитават подобна позиция.

2. Има, обаче, и по-сериозен проблем с една подобна позиция Тя внушава, че в демокрацията нужда от експерти няма. Но не само това - експертите са дори вредни за демокрацията, защото я корумпират със своята експертиза.

Подобна позиция е възхвала на "post-truth politics". Шампионът на такова разбиране за демократичната политика е Тръмп - фактите нямат значение, затова можем да си говорим каквото ни харесва, да си противоречим, да лъжем. Важното е да звучим убедително.

Смятам, че подобна позиция - за вредата на експертите за демокрацията - е непремислена и вътрешно противоречива. Благодарение на подобни позиции демокрацията традиционно е имала лошо име.

Вярно е, че демокрацията изисква признаването на правото да грешим (по думите на Jeremy Waldron "the right to be wrong is a constituent feature of democracy"). Но ако една демокрация системно произвежда грешни политики и влошава качеството на управление, трудно може да бъде защитена. Почти няма теоретици на демокрацията, които да не настояват, че, за да бъде предпочитана форма на управление, демокрацията трябва да произвежда и резултати, които са за предпочитане пред резултатите, произведени от алтернативни форми на управление. За да е изпълнено това условие, експертизата е ключова. Експертизата не вреди, а помага на демокрациите.