По повод една морална критика срещу "умните и красивите"

Моралната критика на Алексей Пампоров срещу "умните и красивите":

"Не може да претендирате за експертиза и да се държите като частни хора. Гласувайте за когото си искате, гласувайте както си искате, но не обяснявайте, че вашият глас и мнение са по-правилни защото сте експерти. Именно в това е красотата на демокрацията - и неграмотният и професорът имат право да кажат какво искат, защото трябва да живеят заедно."
1. Не виждам никакъв "морален" проблем в това гражданин да е експерт, и в същото време да има своя позиция като частно лице.

Експертите са равни граждани с всички останали - те имат един и само един глас.
Но имат и своето знание, което не просто могат, а са длъжни да споделят с обществеността. Вярвам, че е обществено задължение на експертите в една демокрация да информират обществеността за наличието на аргументи за или против определена позиция, аргументи, които според съответния експерт са валидни и значими. Право (може би дори задължение) на всеки гражданин пък е да формира собствена позиция на база своята оценка на тези аргументи.

Да се отнема правото на експерти да имат своя гражданска или политическа позиция, само защото са експерти (и не дай Боже може да повлияят с аргументите си на останалите граждани), е равнозначно на ограничаване правото им на изразяване, и то само защото са експерти. Това е дискриминативно третиране на експертите, отнемане на тяхно гражданско право - правото им на изразяване. Не вярвам демократи да са готови да защитават подобна позиция.

2. Има, обаче, и по-сериозен проблем с една подобна позиция Тя внушава, че в демокрацията нужда от експерти няма. Но не само това - експертите са дори вредни за демокрацията, защото я корумпират със своята експертиза.

Подобна позиция е възхвала на "post-truth politics". Шампионът на такова разбиране за демократичната политика е Тръмп - фактите нямат значение, затова можем да си говорим каквото ни харесва, да си противоречим, да лъжем. Важното е да звучим убедително.

Смятам, че подобна позиция - за вредата на експертите за демокрацията - е непремислена и вътрешно противоречива. Благодарение на подобни позиции демокрацията традиционно е имала лошо име.

Вярно е, че демокрацията изисква признаването на правото да грешим (по думите на Jeremy Waldron "the right to be wrong is a constituent feature of democracy"). Но ако една демокрация системно произвежда грешни политики и влошава качеството на управление, трудно може да бъде защитена. Почти няма теоретици на демокрацията, които да не настояват, че, за да бъде предпочитана форма на управление, демокрацията трябва да произвежда и резултати, които са за предпочитане пред резултатите, произведени от алтернативни форми на управление. За да е изпълнено това условие, експертизата е ключова. Експертизата не вреди, а помага на демокрациите.