Слави Трифонов излезе с два аргумента, за да защити своето предложение за въвеждане на мажоритарни избори на депутати на два тура с абсолютно мнозинство. http://offnews.bg/news/Izbori_18760/Slavi-sas-statiia-za-referenduma-Nadigna-se-organiziran-voj-na-samoza_639209.html
Те са следните:
"Първо
Мажоритарната система щяла да вкара само две партии в Парламента. Откровена лъжа. В света няма нито една държава, нито една, в която мажоритарният избор в два тура да е довел до двупартийна система. Във Франция, при мажоритарна система в два тура, в парламента има 12 партии. Но извън тези 12 партии има, забележете, 22 други леви депутати, 15 други десни , двама регионални депутати и 1 крайно десен депутат. Ако това е двупартиен резултат - или аз съм извънземно с шест крака и осем глави, или тези, дето твърдят че ще имаме само две пратии, са некадърници. Между другото и в Англия, където изборът е мажоритарен, но в един тур, пак няма само две партии. Пет са.
В България мажоритарен избор на депутати имаше само през 1990 година при избора на Велико народно събрание. Тогава половината влязоха мажоритарно, половината - пропоционално. Ето и резултатите. При пропорционалния вот - влязоха 4 партии. А при мажоритарния вот - влязоха 7 партии и двама независими депутати. Факт.
Второ
Мажоритарният вот лишавал от легитимност депутатите. Малко цифри. Ако имаме мажоритарен вот в два тура, при 6 милиона избиратели и 240 едномандатни избирателни райони, ще имаме приблизително по 25 хиляди гласа на район. За да стане депутат, който и да е, ще трябва да спечели 50 процента плюс един от тези 25 хиляди гласа. Как е в момента? Мартин Иванов-Данона - депутат от Пловдив област, благодарение само на 7 процента от гласовете! Митхат Метин от ДПС, депутат от Плевен - само с 10 процента! Иван Славов от АБВ, от Сливен, депутат със само 4 процента от гласовете. Бат Сали, депутат с 800 гласа от София област. Къде тук е легитимността на някой избран с 4, 5 или 10 процента?"
Първият аргумент - а именно, че няма тенденция за намаляване на партиите в НС при въвеждането на такава мажоритарна система, вероятно защитава друга избирателна система. Защото нито в примера с Франция, нито в този с "Англия", приведени от Слави Трифонов, става дума за мажоритарни избирателни системи в два тура с абсолютно мнозинство. Във Франция няма изискване за абсолютно мнозинство за избор на депутат, а в Обединеното кралство няма нито два тура, нито изискване за абсолютно мнозинство.
Ако искаме да видим как би изглеждал парламента ни след въвеждането на такава система, е достатъчно да видим картата на избраните кметове през 2015 г. Можем да видим и тази карта http://offnews.bg/news/Izbori_18760/Kak-shte-izglezhda-parlamentat-ako-vaprosat-na-Slavi-stane-zakon-inf_638602.html?ref=recomend. Резултатът е красноречив - огромно мнозинство за най-голямата партия, и много малко места за силната регионална партия. Влиза и трета партия - с пренебрежимо малко депутати.
Вторият аргумент разчита за успеха си на изискването за "абсолютно мнозинство", изискване, отсъстващо в първия аргумент. За да е вярно, както твърди Слави Трифонов, че при предложената избирателна система депутатите се радват на голяма легитимност (по-голяма от тази, на която се радват днес), те трябва да са избрани от над 50% от гласувалите в едномандатния си район. Когато това не се постигне на първи тур, гражданите избират само измежду двамата най-силно представили се на втори. Без задължително гласуване може да има ситуации, в които на втори тур с абсолютно мнозинство е избран кандидат с относително малко гласове, поради простата причина, че няма изискване за кворум над определен праг, за да е валиден резултатът. Така лесно можем да си представим избор на кандидат и с под 3251 гласа, ако на втори тур, отвратени от избора си, са отишли да гласуват, да речем, едва 6500 граждани. Ситуацията с легитимността е значително влошена при задължителни избори, каквито са парламентарните избори у нас. Тогава фактът, че над 50% от гражданите са подкрепили на втори тур нехаресван от тях кандидат не допринася с нищо за легитимността на този кандидат (не е ясно защо изборът му да има по-голяма легитимност от този на взелия 10% Митхат Метин от ДПС. Забележете, че така хвърлени като аргумент за нелегитимността на избора на г-н Метин, тези 10% не значат абсолютно нищо - не знаем на каква база са изчислени те).
Да оставим настрана, че първият аргумент се отнася за ралична от предложената от Слави Трифонов избирателна система. По-интересното е, че двата приведени аргумента са в открито противоречие. То се състои в следното:
1. За да имаме много партии в НС при мажоритарна избирателна система на два тура, тя не може да изисква избора да е с абсолютно мнозинство . Ако няма такова изискване за абсолютно мнозинство, обаче, има проблем с "представителността" - при мажоритарна система дори в два тура, но без изискване за абсолютно мнозинство победител може да бъде депутат и с много нисък % от гласовете в едномандатния си район - във Франция това може да са 13% от подадените гласове.
И обратно
2. За да бъдат избирани депутатите действително с над 50% подкрепа, тогава изискваме абсолютно мнозинство, но в този случай тендецията е към едва 2 - 3 партии в парламента - и евентуално единични гастрольори там.
Да обобщя:
1. Има основание да се съмняваме, че Слави Трифонов знае точно каква мажоритарна избирателна система предлага. Единият му аргумент работи само за система с два тура и абсолютно мнозинство, а другият - за такава с просто мнозинство. Двата аргумента влизат в директно противоречие.
2. Двоумението на Слави Трифонов се дължи на неразрешимата дилема: 1.повече легитимност на избраните депутати, но по-малко партии в НС ( при изискване за абсолютно мнозинство), или 2. многопартиен (но двублоков) парламент - и ниска легитимност на избраните депутати (при изискване за просто мнозинство).
Те са следните:
"Първо
Мажоритарната система щяла да вкара само две партии в Парламента. Откровена лъжа. В света няма нито една държава, нито една, в която мажоритарният избор в два тура да е довел до двупартийна система. Във Франция, при мажоритарна система в два тура, в парламента има 12 партии. Но извън тези 12 партии има, забележете, 22 други леви депутати, 15 други десни , двама регионални депутати и 1 крайно десен депутат. Ако това е двупартиен резултат - или аз съм извънземно с шест крака и осем глави, или тези, дето твърдят че ще имаме само две пратии, са некадърници. Между другото и в Англия, където изборът е мажоритарен, но в един тур, пак няма само две партии. Пет са.
В България мажоритарен избор на депутати имаше само през 1990 година при избора на Велико народно събрание. Тогава половината влязоха мажоритарно, половината - пропоционално. Ето и резултатите. При пропорционалния вот - влязоха 4 партии. А при мажоритарния вот - влязоха 7 партии и двама независими депутати. Факт.
Второ
Мажоритарният вот лишавал от легитимност депутатите. Малко цифри. Ако имаме мажоритарен вот в два тура, при 6 милиона избиратели и 240 едномандатни избирателни райони, ще имаме приблизително по 25 хиляди гласа на район. За да стане депутат, който и да е, ще трябва да спечели 50 процента плюс един от тези 25 хиляди гласа. Как е в момента? Мартин Иванов-Данона - депутат от Пловдив област, благодарение само на 7 процента от гласовете! Митхат Метин от ДПС, депутат от Плевен - само с 10 процента! Иван Славов от АБВ, от Сливен, депутат със само 4 процента от гласовете. Бат Сали, депутат с 800 гласа от София област. Къде тук е легитимността на някой избран с 4, 5 или 10 процента?"
Първият аргумент - а именно, че няма тенденция за намаляване на партиите в НС при въвеждането на такава мажоритарна система, вероятно защитава друга избирателна система. Защото нито в примера с Франция, нито в този с "Англия", приведени от Слави Трифонов, става дума за мажоритарни избирателни системи в два тура с абсолютно мнозинство. Във Франция няма изискване за абсолютно мнозинство за избор на депутат, а в Обединеното кралство няма нито два тура, нито изискване за абсолютно мнозинство.
Ако искаме да видим как би изглеждал парламента ни след въвеждането на такава система, е достатъчно да видим картата на избраните кметове през 2015 г. Можем да видим и тази карта http://offnews.bg/news/Izbori_18760/Kak-shte-izglezhda-parlamentat-ako-vaprosat-na-Slavi-stane-zakon-inf_638602.html?ref=recomend. Резултатът е красноречив - огромно мнозинство за най-голямата партия, и много малко места за силната регионална партия. Влиза и трета партия - с пренебрежимо малко депутати.
Вторият аргумент разчита за успеха си на изискването за "абсолютно мнозинство", изискване, отсъстващо в първия аргумент. За да е вярно, както твърди Слави Трифонов, че при предложената избирателна система депутатите се радват на голяма легитимност (по-голяма от тази, на която се радват днес), те трябва да са избрани от над 50% от гласувалите в едномандатния си район. Когато това не се постигне на първи тур, гражданите избират само измежду двамата най-силно представили се на втори. Без задължително гласуване може да има ситуации, в които на втори тур с абсолютно мнозинство е избран кандидат с относително малко гласове, поради простата причина, че няма изискване за кворум над определен праг, за да е валиден резултатът. Така лесно можем да си представим избор на кандидат и с под 3251 гласа, ако на втори тур, отвратени от избора си, са отишли да гласуват, да речем, едва 6500 граждани. Ситуацията с легитимността е значително влошена при задължителни избори, каквито са парламентарните избори у нас. Тогава фактът, че над 50% от гражданите са подкрепили на втори тур нехаресван от тях кандидат не допринася с нищо за легитимността на този кандидат (не е ясно защо изборът му да има по-голяма легитимност от този на взелия 10% Митхат Метин от ДПС. Забележете, че така хвърлени като аргумент за нелегитимността на избора на г-н Метин, тези 10% не значат абсолютно нищо - не знаем на каква база са изчислени те).
Да оставим настрана, че първият аргумент се отнася за ралична от предложената от Слави Трифонов избирателна система. По-интересното е, че двата приведени аргумента са в открито противоречие. То се състои в следното:
1. За да имаме много партии в НС при мажоритарна избирателна система на два тура, тя не може да изисква избора да е с абсолютно мнозинство . Ако няма такова изискване за абсолютно мнозинство, обаче, има проблем с "представителността" - при мажоритарна система дори в два тура, но без изискване за абсолютно мнозинство победител може да бъде депутат и с много нисък % от гласовете в едномандатния си район - във Франция това може да са 13% от подадените гласове.
И обратно
2. За да бъдат избирани депутатите действително с над 50% подкрепа, тогава изискваме абсолютно мнозинство, но в този случай тендецията е към едва 2 - 3 партии в парламента - и евентуално единични гастрольори там.
Да обобщя:
1. Има основание да се съмняваме, че Слави Трифонов знае точно каква мажоритарна избирателна система предлага. Единият му аргумент работи само за система с два тура и абсолютно мнозинство, а другият - за такава с просто мнозинство. Двата аргумента влизат в директно противоречие.
2. Двоумението на Слави Трифонов се дължи на неразрешимата дилема: 1.повече легитимност на избраните депутати, но по-малко партии в НС ( при изискване за абсолютно мнозинство), или 2. многопартиен (но двублоков) парламент - и ниска легитимност на избраните депутати (при изискване за просто мнозинство).
Няма коментари:
Публикуване на коментар