Идеологически насилия над образа на Георги Марков

По повод текста на Жана Цонева и Георги Медаров „Георги Марков: към една археология на отсъстващото“ http://librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2552-2014-11-12-14-00-15

„…….Целта е да се покаже, че даже съвсем бегъл поглед към конкретни текстове на Марков стига, за да се разколебае изпразненото от съдържание антикомунистическо знаме „Георги Марков“. Това знаме е удобно за развяване за десните политически каузи днес („25 години свобода“), но изисква забравяне на твърде много „неудобни“ текстове и идеи на автора…..“


Този текст на Жана и Георги според мен страда от липса на позовавания към конкретни „употреби“ на Георги Марков – цитирането на инициативата „25 години свобода“ под патронажа на президента Плевнелиев, в рамките на което беше открит и много закъснял паметник на Г. Марков, само по себе си не е достатъчно. Вместо конкретна критика на конкретни тези на „антикомунистическите  употребители“ на Г. Марков , в текста се представят откъси от „Задочни репортажи“, които според авторите били съзнателно пренебрегвани от същите тези употребители, защото подривали целите им. Човек с право може да се зачуди как можем да знаем какво е пренебрегвано, след като не знаем кои точно текстове или публични изказвания на „анти-комунистическите употребители“ имат предвид двамата автори. Кои са тези, които са използвали Г. Марков и негови текстове и как конкретно са го правили – както и къде точно са грешките им?

Като че ли присъстваме на едно не особено старателно построяване на доста парцалив сламен човек, който има едно голямо преимущество – особено удобен е за нанасяне на съкрушителни удари срещу идеологически противници.


Ако оставим този недостатък настрана, за мен остава едно по-фундаментално чудене - какво ми казват с текста си Жана и Георги? Трудно ми е еднозначно да си отговоря на този въпрос.

1. Ако ми казват, че Г. Марков е сложен, многопластов автор, само мога да се съглася – ако не беше, надали изобщо щеше да ни е интересен. Но това не е особено интересно твърдение и надали би си заслужавало специално да се обсъжда, и то в настоящия контекст на честванията „25 години свобода“– просто има много многопластови автори. Защо точно този многопластов автор трябва да ни е по-интересен – вероятно защото той, за разлика от други все така многопластови автори, е употребяван идеологически, и то сега – и именно това според авторите е нередно. Изглежда тази неправомерна употреба е атакувана тук. Но как е атакувана? Виждам две линии на подобна атака в текста:

2. Ако ми казват, че в неговите текстове има трудно съвместими с антикомунистическите му възгледи социалистически убеждения – и тогава обвинението на авторите срещу десните идеологически употреби се състои в това, че понеже идеологическите възгледи на Г. Марков страдат от некохерентност (трудно е да се определи дали той е по-скоро критик или защитник на комунизма– едновременно той и го отхвърля, и го приема), едностранната употреба на Г. Марков е неправомерна. Причината за неправомерността не е нито в това, че има нещо лошо в идеологическите употреби per se, нито има нещо лошо в десните такива. Неправомерността е в това, че едни неопределени, вътрешно некохерентни възгледи биват подлагани на едностранна идеологическа интерпретация. Ако действително това  е критиката на Жана и Георги – тя по-скоро е насочена към идеите на самия Марков, които, както те изглежда се стремят да покажат (според мен неуспешно – но това е предмет на друг аргумент), отварят възможности за различни интерпретации.  Всеки изглежда свободен да прави с тях каквото иска, доколкото те са поливалентни. Което пък, от друга страна, прави обсъждането и интерпретациите им не особено важно:  доколкото става дума за едни некохерентни идеи, трябва ли някой изобщо да се вълнува от тях?

3. Според мен, обаче, тезата на Жана и Георги по-скоро е, че сложността на Г. Марков не е свидетелство за вътрешната некохерентност на възгледите му, а за това, че истинската му позиция е вътрешна критика към режима. Тази вътрешна критика е мотивирана от копнеж по изграждане на по-добър „демократичен социализъм“, не страдащ от дефектите на феодалния социализъм, характерен за Живковия режим. Именно наличието на тази истинска просоциалистическа позиция, която авторите разкриват с археологическите си умения и усилия, прави дясната употреба на Г. Марков неправомерна.

Така например приведените в текста откъси свидетелстват според новите леви автори за това, че критиката на Г. Марков към режима на Т. Живков не е външна, непримирима антикомунистическа, а, по собствените им думи, „иманентна, т.е. вътрешна критика на социализма. С други думи, в репортажите често ще срещнете критика на режима опосредена от (днес неглижирани) леви позиции и предпоставки“.

Тази трета възможна теза според мен е наистина интересната теза на Жана и Георги – тя, обаче, влиза в директно противоречие с експлицитно заявеното им нежелание да „насилват и експлоатират образа“ на Г. Марков.  Те, по всичко изглежда, предлагат идеологически мотивирана интерпретация, която прави същото, в което критикуват и опонентите си.

Така един последващ анализ би трябвало да изясни дали текстовете на Г. Марков, поради вътрешната си противоречивост и некохерентност, допускат и двете интерпретации и употреби. Или, напротив, текстовете му имат идейно единство и кохерентност, които допускат само една единствена интерпретация. И тогава трябва да се изясни коя по-специално е тя.

Това, разбира се, е задача за много по-задълбочен анализ - както от предложения в обсъждания тук текст, така и от моите скромни критични бележки към него.