Читатели на Икономедия наскоро се възмутиха, че изданията на групата публикуват реклама на Лафка.
Причината за възмущението е, че Лафка е притежавана от Д.П. , срещу когото същата група води отдавна война. Читатели на групата се чувстват предадени от това й действие – мнозина от тях са приели тази война за своя лична кауза, като повече от година са марширували по жълтите павета в сняг и пек,протестирайки срещу заграбването на държавата в нейните различни форми от Д.П. и присъдружие.
Възмущението им е обяснимо. Но оправдано ли е?
Частните медии, освен че изпълняват обществени функции, са и търговски предприятия. И като такива, трябва най-малкото да се издържат, и, ако това е възможно, и да носят печалба на собствениците си.
Частните медии у нас се издържат от три източника: продажби, реклама, и финансиране от собствениците си (преки държавни субсидии за печата изобщо няма, и това се смята за правилно и от гилдията, и от гражданското общество – иначе медиите биха изпадали в опасни зависимости от държавата, която би трябвало да бъдат свободни да критикуват).
Когато опрат до последния източник, обаче, медиите често могат да се превърнат в инструмент за търговия с влияние на собствениците си. Ако не печелят директно от тях, собствениците им все пак трябва да печелят от тях индиректно - иначе биха ги продали или закрили. Затова ключово важни за здравето на медиите – и като търговски предприятия, и като изпълняващи обществени функции, - са продажбите и рекламата. Продажбите на качествени (а често и некачествени) медийни продукти често генерират загуби (и не само те!), а приходите от реклама, особено след 2007 г, рязко спаднаха. Невъзможността на редица медии да се самоиздържат, на пръв поглед парадоксално, не доведе до масови фалити и закриване на медии. Повечето такива медии бяха изкупени на безценица от конкуренти, които смениха редакционната им политика, "пожълтиха“ ги и като цяло ги превръщаха в "медии-бухалки" .
Оцеляха едва малка шепа „качествени“ медии.
И, разбира се, стои въпросът: ако искаме качествени медии, какво правим?
1. Възмущаваме се, когато те се самоиздържат (понеже оцеляването им е купено на висока морална цена – финансиране от морално компрометирани рекламодатели). С това не само заплашваме съществуването им финансово, но ги лишаваме и от моралната им легитимност, подривайки възможността изобщо да имаме качествени независими медии.
2. Или правим гражданска кампания за активна подкрепа на качествените медии – разяснявайки на гражданите, че ако искат да имат качествени медии, трябва да плащат за тях.
3. Ако не сме готови да плащаме за качествени медии – всички трябва да сме готови да понесем следствията от това - некачествени и зависими медии.
И да си се възмущаваме, колкото си искаме – от себе си.
Причината за възмущението е, че Лафка е притежавана от Д.П. , срещу когото същата група води отдавна война. Читатели на групата се чувстват предадени от това й действие – мнозина от тях са приели тази война за своя лична кауза, като повече от година са марширували по жълтите павета в сняг и пек,протестирайки срещу заграбването на държавата в нейните различни форми от Д.П. и присъдружие.
Възмущението им е обяснимо. Но оправдано ли е?
Частните медии, освен че изпълняват обществени функции, са и търговски предприятия. И като такива, трябва най-малкото да се издържат, и, ако това е възможно, и да носят печалба на собствениците си.
Частните медии у нас се издържат от три източника: продажби, реклама, и финансиране от собствениците си (преки държавни субсидии за печата изобщо няма, и това се смята за правилно и от гилдията, и от гражданското общество – иначе медиите биха изпадали в опасни зависимости от държавата, която би трябвало да бъдат свободни да критикуват).
Когато опрат до последния източник, обаче, медиите често могат да се превърнат в инструмент за търговия с влияние на собствениците си. Ако не печелят директно от тях, собствениците им все пак трябва да печелят от тях индиректно - иначе биха ги продали или закрили. Затова ключово важни за здравето на медиите – и като търговски предприятия, и като изпълняващи обществени функции, - са продажбите и рекламата. Продажбите на качествени (а често и некачествени) медийни продукти често генерират загуби (и не само те!), а приходите от реклама, особено след 2007 г, рязко спаднаха. Невъзможността на редица медии да се самоиздържат, на пръв поглед парадоксално, не доведе до масови фалити и закриване на медии. Повечето такива медии бяха изкупени на безценица от конкуренти, които смениха редакционната им политика, "пожълтиха“ ги и като цяло ги превръщаха в "медии-бухалки" .
Оцеляха едва малка шепа „качествени“ медии.
И, разбира се, стои въпросът: ако искаме качествени медии, какво правим?
1. Възмущаваме се, когато те се самоиздържат (понеже оцеляването им е купено на висока морална цена – финансиране от морално компрометирани рекламодатели). С това не само заплашваме съществуването им финансово, но ги лишаваме и от моралната им легитимност, подривайки възможността изобщо да имаме качествени независими медии.
2. Или правим гражданска кампания за активна подкрепа на качествените медии – разяснявайки на гражданите, че ако искат да имат качествени медии, трябва да плащат за тях.
3. Ако не сме готови да плащаме за качествени медии – всички трябва да сме готови да понесем следствията от това - некачествени и зависими медии.
И да си се възмущаваме, колкото си искаме – от себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар