С премахването на такса тръба са възможни само три изхода:
1. Фалит на топлофикациите
2. За да не фалират - субсидии. Така бедната баба на село ще трябва да плаща парното на баровците с парно
3. За да не фалират и за да не са нужни субсидии - преработване на вертикалните тръби в хоризонтални (минимум 5000 лева на апартамент). Което отново ще трябва да бъде платено от всички солидарно - т.е. отново и бабата на село ще трябва да плаща за баровците в центъра на града.
Парното е квазипублична стока - в техническия смисъл на публична стока - на неизключваемост на потреблението, след като стоката е произведена и доставена. Топлината, доставена на нежелаещите да плащат за парно, трябва да бъде платена от някого. Ако те не я плащат (защото "не искали" парно, нищо че се топлят от него - едно е в апартамента да е 12-15 градуса, защото през него минават топли тръби, съвсем друго е, когато там е под нулата - защото в блока няма парно и топли тръби не преминават през апартамента), тя трябва да бъде платена от някого. Вариантите са два: 1. от Топлофикация (и така тя ще фалира и няма да има парно), 2. от съседите - но така цената за парното ще стане непосилна - и пак Топлофикация ще фалира - и няма да има парно); 3. от всички данъкоплатци, солидарно - чрез субсидии. При третия случай трябва да има бунтове на хората от малките населени места - които плащат огромни сметки за ток и въглища, дишат по-мръсен въздух, за да могат баровци-софиянци да имат евтино парно и да дишат чист въздух.
****
Теоретичната аргументация зад тези заключения са в една моя студия от 2009 г. :
"The duty to obey the law and social trust: the experience of post-communist Bulgaria"
Няма коментари:
Публикуване на коментар