Манипулации и аргументативна нищета в "От идиотизъм към фашизъм" на Л. Русева.

Не намирам нищо ново и интересно в  текста на  Л. Русева http://pressadaily.bg/publication/62920-%D0%9E%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/, който разбуни духовете във ФБ.

 Освен, че отново напълно манипулативно критикува т.нар. "либерална интелигенция"  (нито един представител на въпросната интелигенция не бил написал нито ред като критика на думите на Москов!), тя не излага и нито един нов аргумент: всички те са вече многократно изложени, повторени, потретени....  Да се приписва особен кредит на ЛР за това, че просто ги е повторила цяла седмица след като трябваше да изкаже своя позиция, за мен е несериозно.                                                
ЛБ също така критикува "либералите" и за това, че, видите ли, не били критикували "фашизоидния" народ сега,  а го били критикували в случая с Розово (тогава всички "либерали" демонизирали " народа").

Този текст на  Русева е особено объркан: в него тя се лута между критика към либералите, от една страна,  и самоидентифициране с тях. И нищо чудно: от толкова полуистини и манипулации, и тя самата се е объркала къде стои - на страната на либералите или срещу тях: "Няма грешка: в писанието на споменатия политолог се съдържа съвет някой път либералите да се качим на линейка и да отидем на места като ботевградското село Врачеш, където двама роми набиха лекарски екип. Да сме видели, демек, как живее народът, и да си затворим най-
сетне устата. Хубаво, реших да отида "

Да си призная, след всичко прочетено, ми е трудно да разбера какво точно казва ЛР, не само тя самата къде стои: дали тя казва, че понеже народът е фашизоиден, трябва винаги да бъде критикуван - както за Розово, така и сега. Или, напротив, казва, че не бива да го критикуваме и в двата случая?

                                                                                                                     
За протокола: макар и "либерал", аз не критикувам народа - както за Розово, така и сега. И не смятам, че трябва да бъде критикуван - критиката е редно да бъде по отношение на безтговорни представители на политическия елит, който често с бездействието или действията си създава проблеми, задълбочава ги и ги използва накрая за трупане на политически дивиденти, насочвайки фрустрацията на народа и разпалвайки латентния расизъм на нацията.

Вместо  партиите да предлагат работещи решения, които да адресират причините на проблема - липсата на работещи политики за интеграция на малцинствата, те ги използват "политически". Такава политика има едно име: национал-популизъм.

по повод Петиция за разпускане на ДПС като незаконно регистрирана партия

Инициаторите на Петицията  за разпускане на ДПС като незаконно регистрирана партия искат преразглеждане на решението на КС от 1992 г., с което се обявява, че ДПС не е противоконституционна партия - тя не противоречи на чл. 11, ал. 4 от Конституцията .

Моето мнение за член 11, ал. 4 на Конституцията е, че той не само е недемократичен, защото лишава от възможност за политическо представителство групи хора, които са де факто изключени от партиите на "мнозинството" - етнически българи с източно-православно вероизповедание (в тези партии като правило представители на малцинствата - етнически и верски - не са добре дошли). Този член противоречи и на редица международно-правни норми, най-очевидно, на чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека, която страната ни е ратифицирала:

чл. 11 Свобода на събранията и сдружаването
1. Βсеки има право на свобода на мирните събрания и на
свободно сдружаване, включително правото да образува и
членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
2. Упражняването на това право не подлежи на никакви
ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими
в едно демократично общество в интерес на националната или
обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата
и свободите на другите.

Според негови защитници, основание за чл. 11, ал. 4 от Конституцията, е че формирането на партии на етническа и верска основа поставя под въпрос лоялността на членовете на тези партии към демократичния правов ред в страната: "самоопределението ти като представител на религия, етнос или раса е по-силно от лоялността ти като гражданин на държавата, Затова формирането на партии на такава основа е потенциална опасност за демократичния ред."


Тази и подобни логики лесно могат да бъдат оспорени: принадлежността към друга от официалната вяра не те прави непременно нелоялен към държавата ти гражданин, нито етническата ти принадлежност те прави непременно нелоялен. Същото се отнася и за партии на "етническа" или "верско" основа - ако не заявяват нелоялност нито в документите си, нито в публичните си изказвания, нито в предизборни или следизборните си действия - значи те не са заплаха за демократичния правов ред. Трябва да се докаже въпросната нелоялност - не може да се презюмира. Именно презюмирането на нелоялност на хора, сдружаващи се на верски или религиозен признак е това, което прави недемократичен и неприемлив този член на Конституцията. Заплахата за демократичния ред подлежи на доказване. Ако дадена партия на етническа или верска основа наистина поставя сериозна заплаха за демократичния ред - тогава не само може, но и трябва да бъде отменена регистрацията й. Но само след като бъде доказана, а не априори.

Нещо повече, дори и сепаратистки партии не могат да бъдат забранявани само защото призовават за сецесия. В тази връзка са показателни поредицата решенията на ЕСПЧ за отказ на регистрация по казуса ОМО Илинден - държавата ни беше осъдена многократно, защото ограничава правото на сдружаване на сепаратистка организация като ОМО Иленден, например.

Не искам да бъда разбрана погрешна: напълно съм съгласна, че не бива да се проявява толерантност към нетолерантни партии (за да не се стигне до край на демократичния ред, както печално завършва Ваймарската Република, имала твърде слаби съпротивителни сили срещу национал-социалстическото предизвикателство)л Именно за да се предотврати тази опасност  в редица в демократични  Конституции са предвидени членове, целящи защита на демократичния правов ред. Но забележете: те не отричат автоматично правото на съществуване на етнически или верски партии. Етническите и верски партии не са непременно "нетолерантни": за да се забраняват такива партии, за тях трябва да се докаже, че с НАСИЛСТВЕНИ средства са готови да поставят под заплаха демократичния ред в страната. На тази основа всякакви джихадистки и други "терористични", т.е. обявили въоръжен курс на борба, организации подлежат не само на забрана, но и на наказателно преследване, ако продължат дейността си въпреки забраната.

Доколкото дори сепаратистки партии като ОМО Илинден, макар и да проповядват сепаратистки идеи, все пак използват само мирни, ненасилствени средства, те според ЕСПЧ не са заплаха за демократичния правов ред в страната. Те имат правото да участват в обществената дискусия върху различни идеи за бъдещето на страната, на база на която дискусия решенията за това бъдеще да се вземат демократично - участието им в тази дискусия  не е и не може да бъде заплаха за демократичния ред в нея.

По същия начин (дори и без въпросния член от нашата Конституция) когато се създаде партия - независимо дали на верска, етническа или на някаква радикално-идеологическа основа (революционна компартия, например), тази партия може и трябва да бъде забранена, ако заплашва демократичните устои на страната - например ако агитира за отмяна на демокрацията чрез насилствено завземане на властта, забрана на всички останали партии, премахването на регулярните избори и т.н.
Затова  член11, ал. 4 на Конситуцията  изобщо не е необходим - той е едновременно under и over-inclusive - едновременно забранява партии, които не би трябвало да се забраняват (защото не са заплаха за демократичния правов ред) , и не забранява други, които, макар и да не са на етническа и верска основа, може да заплашват същия този ред.




****
Всичко казано по-горе не бива да се възприема като защита на някои корупционни "политики" и практики на ДПС. Но тези практики подлежат на отделно наказателно преследване и доказване. "Конституционни" аргументи срещу съществуването на ДПС няма. 

либералната идея за моралното равенство на индивидите - основа на либералната демокрация

http://www.bookdepository.com/Inventing-Individual-Larry-Siedentop/9780713996449

"The roots of liberalism - belief in individual liberty, in the fundamental moral equality of individuals, that equality should be the basis of a legal system and that only a representative form of government is fitting for such a society..."      

Я гледай ти - в либерализма идеята за фундаменталното морално равенство на индивидите и равенството като основа на правната система били централни. ....

Тази идея е в основата на съвременните либерални демокрации, които са "измислени" именно от  либерализма на Новото време.


Чудя се нашите десни - консерватори-националисти -  като отричат идеята за моралното равенство на индивидите, дали отричат и равенството като основа на правната система, а и представителната форма на управление...? Ако едни са по-достойни от други - заради гени (от сой са!) или нещо друго (само някои са отраснали в благоприятна социална  среда - и само те могат да вземат правилни политически решения) - защо всички да имат равни граждански и политически права? Ако  са съгласни, че не бива да има равни граждански и политически права,  дали и те ще се опитват да изграждат "нелиберална демокрация", каквито намерения наскоро  огласи и премиерът на Унгария Виктор Орбан?

              

Re: Малцинства, линейки, държава ....

Огнян Минчев пише http://ognyanminchev.wordpress.com/: 

"Правата на членовете на „мълчаливото мнозинство“ не влизат в сферата на техните [на правозащитниците] интереси....От едната страна са привилегиите на малцинствата – да не се лъжем, без привилегии този диалог „държава – малцинства“ не работи. От другата страна са отговорностите на етническите елити да спазват договореностите с държавата."

1. А трябва ли правата на мнозинството да бъдат защитавани от правозащитници в една демокрация? В либералните демокрации, които са управление на мнозинството, мнозинствата, (пък били те и "мълчаливи") са в състояние сами да отстояват правата си, ако преценят, че те са заплашени. Като станат по-малко мълчаливи, и започнат да "участват" политически. Мнозинствата нямат нужда от правозащитници, защото сами могат да се защитят.

2. От анализа излиза, че привилегиите за малцинствата не целят подобряване положението на членовете на малцинствата в затруднено социално положение, а целят "купуване" лоялността на лидерите им. Срещу което "заплащане" се очаква изпълнение на някакви договорености и поемане на някакви отговорности. 

Да оставим настрана въпроса дали такива "привилегии" изобщо има....


3. А не е ли по-правилно, вместо държавата да е колаборационист (да си сътрудници) с елитите - които са основно част от проблема с интеграцията на малцинствата, доколкото те нямат никакъв - нито краткосрочен, нито дългосрочен- интерес от подобна интеграция (защото при успешна интеграция те ще загубят монопола си над съответното малцинство), държавата да действа по общите правила на правовата държава - равенство пред закона и лична отговорност на всеки гражданин. Както и да подпомага социално слабите за достъп до образование и здравеопазване - независимо от етническата им принадлежност. "Етническите" привилегии не са решение на проблема - а част от него.

Върви ли към анти-либерализъм десницата в България? Размисли по повод изказвания на министър Москов

Днес, 9 декември, Петър Москов (http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/petar-moskov-v-ciganskite-geta-njama-darzhava.html)  се извини за острите си думи от 7 декември (относно ромските махали и непращането на линейки в тях). Но не се отказа от смисъла им. 

Смятам, че думите му както от 7, така и от 9 декември трябва да бъдат взети много насериозно, доколкото може да се окажат симптоми за опасна тенденция в развитието на Реформаторския блок ( и на ДСБ в частност).  

В някои кръгове там като че се залита по посока на един анти-либерализъм, характерен в Европа доскоро само за Унгария на Виктор Орбан.

Дано това се окаже само отделен грешен ход, който бързо бъде коригиран и никога - повтарян!

*****

Отвъд конкретния казус, стоят и следните  важни въпроси:
1. Дали ДСБ, чийто заместник-председател е г-н Москов,  е против етнизирането на важни обществени проблеми

2. Дали ДСБ е наистина за правова дърважа - гарантираща не на последно място равните права на всички свои граждани.

****
Малко повече за изказванията на министър Москов от последните дни: 
Смисълът (ако оставим настрана острите думи) на казаното от министър Москов на 7 декември беше: 

1. проблемът с линейките и Спешна помощ е до голяма степен етнически: 3/4 от нападенията над екипи на Спешна помощ стават в цигански махали.

2. освен идентифициране на проблема, министър Москов постави и  ултиматум: до решаването на проблема със сигурността на екипите на СП,  циганските махали с всичките им жители, (български граждани с конституционно гарантирани права като на всички останали български граждани) няма да бъдат обслужвани от екипи на Спешна помощ.

В интервюто си от 9 декември пре БТВ господин Москов:

1. НЕ призна, че е дълбоко проблематично министър да поставя противоконституционни ултиматуми, заплашвайки да лиши от права етнически обособена група хора - заради нарушения, извършени от отделни предполагаеми представители на дадения етнос (данните, цитирани от господин Министъра, се оказаха подвъпрос, доколкото се оказа, че не е ясно дали някой е събирал информация за етническата принадлежност на извършителите на нападения над екипи на СП).  

2. Дистанцира се и от "либералните критики", отправени към изказванията му, като влезе в анти-либерална риторика, доскоро свойствена само на Атака.

И още нещо: макар, че министър Москов на  9 декември каза най-малко три неща (че се извинява за неуместните си изрази, че проблемът е един и същ, независимо от етноса на извършителите, както и че решението няма да е отказ от обслужване, а засилена охрана) нежеланието му да се откаже от смисъла на изказванията си от 7 декември поставя под въпрос казаното на 9 декември за "неетническия характер на проблема" и оттеглянето на ултиматума.  

Остава да виси въпросът: на кои точно негови позиции трябва да вярваме всъщност: на изказаните на 7 декември, или на заявеното на 9 декември?

Държавата трябва да се върне и да поеме задълженията си

Мое интервю за БНР по повод скандала с линейките и "гетата":

Държавата трябва да се върне и да поеме задълженията си: в "гетата", както и навсякъде, където от нея има нужда.

http://bnr.bg/horizont/post/100495703/ruja-smilova-darjavata-trabva-da-se-varne-v-getata-ot-koito-otsastva