Огнян Минчев пише http://ognyanminchev.wordpress.com/:
"Правата на членовете на „мълчаливото мнозинство“ не влизат в сферата на техните [на правозащитниците] интереси....От едната страна са привилегиите на малцинствата – да не се лъжем, без привилегии този диалог „държава – малцинства“ не работи. От другата страна са отговорностите на етническите елити да спазват договореностите с държавата."
1. А трябва ли правата на мнозинството да бъдат защитавани от правозащитници в една демокрация? В либералните демокрации, които са управление на мнозинството, мнозинствата, (пък били те и "мълчаливи") са в състояние сами да отстояват правата си, ако преценят, че те са заплашени. Като станат по-малко мълчаливи, и започнат да "участват" политически. Мнозинствата нямат нужда от правозащитници, защото сами могат да се защитят.
2. От анализа излиза, че привилегиите за малцинствата не целят подобряване положението на членовете на малцинствата в затруднено социално положение, а целят "купуване" лоялността на лидерите им. Срещу което "заплащане" се очаква изпълнение на някакви договорености и поемане на някакви отговорности.
3. А не е ли по-правилно, вместо държавата да е колаборационист (да си сътрудници) с елитите - които са основно част от проблема с интеграцията на малцинствата, доколкото те нямат никакъв - нито краткосрочен, нито дългосрочен- интерес от подобна интеграция (защото при успешна интеграция те ще загубят монопола си над съответното малцинство), държавата да действа по общите правила на правовата държава - равенство пред закона и лична отговорност на всеки гражданин. Както и да подпомага социално слабите за достъп до образование и здравеопазване - независимо от етническата им принадлежност. "Етническите" привилегии не са решение на проблема - а част от него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар