Инициаторите на Петицията за разпускане на ДПС като незаконно регистрирана партия искат преразглеждане на решението на КС от 1992 г., с което се обявява, че ДПС не е противоконституционна партия - тя не противоречи на чл. 11, ал. 4 от Конституцията .
Моето мнение за член 11, ал. 4 на Конституцията е, че той не само е недемократичен, защото лишава от възможност за политическо представителство групи хора, които са де факто изключени от партиите на "мнозинството" - етнически българи с източно-православно вероизповедание (в тези партии като правило представители на малцинствата - етнически и верски - не са добре дошли). Този член противоречи и на редица международно-правни норми, най-очевидно, на чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека, която страната ни е ратифицирала:
чл. 11 Свобода на събранията и сдружаването
1. Βсеки има право на свобода на мирните събрания и на
свободно сдружаване, включително правото да образува и
членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
2. Упражняването на това право не подлежи на никакви
ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими
в едно демократично общество в интерес на националната или
обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата
и свободите на другите.
Според негови защитници, основание за чл. 11, ал. 4 от Конституцията, е че формирането на партии на етническа и верска основа поставя под въпрос лоялността на членовете на тези партии към демократичния правов ред в страната: "самоопределението ти като представител на религия, етнос или раса е по-силно от лоялността ти като гражданин на държавата, Затова формирането на партии на такава основа е потенциална опасност за демократичния ред."
Тази и подобни логики лесно могат да бъдат оспорени: принадлежността към друга от официалната вяра не те прави непременно нелоялен към държавата ти гражданин, нито етническата ти принадлежност те прави непременно нелоялен. Същото се отнася и за партии на "етническа" или "верско" основа - ако не заявяват нелоялност нито в документите си, нито в публичните си изказвания, нито в предизборни или следизборните си действия - значи те не са заплаха за демократичния правов ред. Трябва да се докаже въпросната нелоялност - не може да се презюмира. Именно презюмирането на нелоялност на хора, сдружаващи се на верски или религиозен признак е това, което прави недемократичен и неприемлив този член на Конституцията. Заплахата за демократичния ред подлежи на доказване. Ако дадена партия на етническа или верска основа наистина поставя сериозна заплаха за демократичния ред - тогава не само може, но и трябва да бъде отменена регистрацията й. Но само след като бъде доказана, а не априори.
Нещо повече, дори и сепаратистки партии не могат да бъдат забранявани само защото призовават за сецесия. В тази връзка са показателни поредицата решенията на ЕСПЧ за отказ на регистрация по казуса ОМО Илинден - държавата ни беше осъдена многократно, защото ограничава правото на сдружаване на сепаратистка организация като ОМО Иленден, например.
Не искам да бъда разбрана погрешна: напълно съм съгласна, че не бива да се проявява толерантност към нетолерантни партии (за да не се стигне до край на демократичния ред, както печално завършва Ваймарската Република, имала твърде слаби съпротивителни сили срещу национал-социалстическото предизвикателство)л Именно за да се предотврати тази опасност в редица в демократични Конституции са предвидени членове, целящи защита на демократичния правов ред. Но забележете: те не отричат автоматично правото на съществуване на етнически или верски партии. Етническите и верски партии не са непременно "нетолерантни": за да се забраняват такива партии, за тях трябва да се докаже, че с НАСИЛСТВЕНИ средства са готови да поставят под заплаха демократичния ред в страната. На тази основа всякакви джихадистки и други "терористични", т.е. обявили въоръжен курс на борба, организации подлежат не само на забрана, но и на наказателно преследване, ако продължат дейността си въпреки забраната.
Доколкото дори сепаратистки партии като ОМО Илинден, макар и да проповядват сепаратистки идеи, все пак използват само мирни, ненасилствени средства, те според ЕСПЧ не са заплаха за демократичния правов ред в страната. Те имат правото да участват в обществената дискусия върху различни идеи за бъдещето на страната, на база на която дискусия решенията за това бъдеще да се вземат демократично - участието им в тази дискусия не е и не може да бъде заплаха за демократичния ред в нея.
По същия начин (дори и без въпросния член от нашата Конституция) когато се създаде партия - независимо дали на верска, етническа или на някаква радикално-идеологическа основа (революционна компартия, например), тази партия може и трябва да бъде забранена, ако заплашва демократичните устои на страната - например ако агитира за отмяна на демокрацията чрез насилствено завземане на властта, забрана на всички останали партии, премахването на регулярните избори и т.н.
Затова член11, ал. 4 на Конситуцията изобщо не е необходим - той е едновременно under и over-inclusive - едновременно забранява партии, които не би трябвало да се забраняват (защото не са заплаха за демократичния правов ред) , и не забранява други, които, макар и да не са на етническа и верска основа, може да заплашват същия този ред.
****
Всичко казано по-горе не бива да се възприема като защита на някои корупционни "политики" и практики на ДПС. Но тези практики подлежат на отделно наказателно преследване и доказване. "Конституционни" аргументи срещу съществуването на ДПС няма.
Моето мнение за член 11, ал. 4 на Конституцията е, че той не само е недемократичен, защото лишава от възможност за политическо представителство групи хора, които са де факто изключени от партиите на "мнозинството" - етнически българи с източно-православно вероизповедание (в тези партии като правило представители на малцинствата - етнически и верски - не са добре дошли). Този член противоречи и на редица международно-правни норми, най-очевидно, на чл. 11 от Европейската конвенция за защита правата на човека, която страната ни е ратифицирала:
чл. 11 Свобода на събранията и сдружаването
1. Βсеки има право на свобода на мирните събрания и на
свободно сдружаване, включително правото да образува и
членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
2. Упражняването на това право не подлежи на никакви
ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими
в едно демократично общество в интерес на националната или
обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата
и свободите на другите.
Според негови защитници, основание за чл. 11, ал. 4 от Конституцията, е че формирането на партии на етническа и верска основа поставя под въпрос лоялността на членовете на тези партии към демократичния правов ред в страната: "самоопределението ти като представител на религия, етнос или раса е по-силно от лоялността ти като гражданин на държавата, Затова формирането на партии на такава основа е потенциална опасност за демократичния ред."
Тази и подобни логики лесно могат да бъдат оспорени: принадлежността към друга от официалната вяра не те прави непременно нелоялен към държавата ти гражданин, нито етническата ти принадлежност те прави непременно нелоялен. Същото се отнася и за партии на "етническа" или "верско" основа - ако не заявяват нелоялност нито в документите си, нито в публичните си изказвания, нито в предизборни или следизборните си действия - значи те не са заплаха за демократичния правов ред. Трябва да се докаже въпросната нелоялност - не може да се презюмира. Именно презюмирането на нелоялност на хора, сдружаващи се на верски или религиозен признак е това, което прави недемократичен и неприемлив този член на Конституцията. Заплахата за демократичния ред подлежи на доказване. Ако дадена партия на етническа или верска основа наистина поставя сериозна заплаха за демократичния ред - тогава не само може, но и трябва да бъде отменена регистрацията й. Но само след като бъде доказана, а не априори.
Нещо повече, дори и сепаратистки партии не могат да бъдат забранявани само защото призовават за сецесия. В тази връзка са показателни поредицата решенията на ЕСПЧ за отказ на регистрация по казуса ОМО Илинден - държавата ни беше осъдена многократно, защото ограничава правото на сдружаване на сепаратистка организация като ОМО Иленден, например.
Не искам да бъда разбрана погрешна: напълно съм съгласна, че не бива да се проявява толерантност към нетолерантни партии (за да не се стигне до край на демократичния ред, както печално завършва Ваймарската Република, имала твърде слаби съпротивителни сили срещу национал-социалстическото предизвикателство)л Именно за да се предотврати тази опасност в редица в демократични Конституции са предвидени членове, целящи защита на демократичния правов ред. Но забележете: те не отричат автоматично правото на съществуване на етнически или верски партии. Етническите и верски партии не са непременно "нетолерантни": за да се забраняват такива партии, за тях трябва да се докаже, че с НАСИЛСТВЕНИ средства са готови да поставят под заплаха демократичния ред в страната. На тази основа всякакви джихадистки и други "терористични", т.е. обявили въоръжен курс на борба, организации подлежат не само на забрана, но и на наказателно преследване, ако продължат дейността си въпреки забраната.
Доколкото дори сепаратистки партии като ОМО Илинден, макар и да проповядват сепаратистки идеи, все пак използват само мирни, ненасилствени средства, те според ЕСПЧ не са заплаха за демократичния правов ред в страната. Те имат правото да участват в обществената дискусия върху различни идеи за бъдещето на страната, на база на която дискусия решенията за това бъдеще да се вземат демократично - участието им в тази дискусия не е и не може да бъде заплаха за демократичния ред в нея.
По същия начин (дори и без въпросния член от нашата Конституция) когато се създаде партия - независимо дали на верска, етническа или на някаква радикално-идеологическа основа (революционна компартия, например), тази партия може и трябва да бъде забранена, ако заплашва демократичните устои на страната - например ако агитира за отмяна на демокрацията чрез насилствено завземане на властта, забрана на всички останали партии, премахването на регулярните избори и т.н.
Затова член11, ал. 4 на Конситуцията изобщо не е необходим - той е едновременно under и over-inclusive - едновременно забранява партии, които не би трябвало да се забраняват (защото не са заплаха за демократичния правов ред) , и не забранява други, които, макар и да не са на етническа и верска основа, може да заплашват същия този ред.
****
Всичко казано по-горе не бива да се възприема като защита на някои корупционни "политики" и практики на ДПС. Но тези практики подлежат на отделно наказателно преследване и доказване. "Конституционни" аргументи срещу съществуването на ДПС няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар