Не намирам нищо ново и интересно в текста на Л. Русева http://pressadaily.bg/publication/62920-%D0%9E%D1%82-%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%84%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/, който разбуни духовете във ФБ.
Освен, че отново напълно манипулативно критикува т.нар. "либерална интелигенция" (нито един представител на въпросната интелигенция не бил написал нито ред като критика на думите на Москов!), тя не излага и нито един нов аргумент: всички те са вече многократно изложени, повторени, потретени.... Да се приписва особен кредит на ЛР за това, че просто ги е повторила цяла седмица след като трябваше да изкаже своя позиция, за мен е несериозно.
ЛБ също така критикува "либералите" и за това, че, видите ли, не били критикували "фашизоидния" народ сега, а го били критикували в случая с Розово (тогава всички "либерали" демонизирали " народа").
Този текст на Русева е особено объркан: в него тя се лута между критика към либералите, от една страна, и самоидентифициране с тях. И нищо чудно: от толкова полуистини и манипулации, и тя самата се е объркала къде стои - на страната на либералите или срещу тях: "Няма грешка: в писанието на споменатия политолог се съдържа съвет някой път либералите да се качим на линейка и да отидем на места като ботевградското село Врачеш, където двама роми набиха лекарски екип. Да сме видели, демек, как живее народът, и да си затворим най-
сетне устата. Хубаво, реших да отида "
Да си призная, след всичко прочетено, ми е трудно да разбера какво точно казва ЛР, не само тя самата къде стои: дали тя казва, че понеже народът е фашизоиден, трябва винаги да бъде критикуван - както за Розово, така и сега. Или, напротив, казва, че не бива да го критикуваме и в двата случая?
За протокола: макар и "либерал", аз не критикувам народа - както за Розово, така и сега. И не смятам, че трябва да бъде критикуван - критиката е редно да бъде по отношение на безтговорни представители на политическия елит, който често с бездействието или действията си създава проблеми, задълбочава ги и ги използва накрая за трупане на политически дивиденти, насочвайки фрустрацията на народа и разпалвайки латентния расизъм на нацията.
Вместо партиите да предлагат работещи решения, които да адресират причините на проблема - липсата на работещи политики за интеграция на малцинствата, те ги използват "политически". Такава политика има едно име: национал-популизъм.
Освен, че отново напълно манипулативно критикува т.нар. "либерална интелигенция" (нито един представител на въпросната интелигенция не бил написал нито ред като критика на думите на Москов!), тя не излага и нито един нов аргумент: всички те са вече многократно изложени, повторени, потретени.... Да се приписва особен кредит на ЛР за това, че просто ги е повторила цяла седмица след като трябваше да изкаже своя позиция, за мен е несериозно.
ЛБ също така критикува "либералите" и за това, че, видите ли, не били критикували "фашизоидния" народ сега, а го били критикували в случая с Розово (тогава всички "либерали" демонизирали " народа").
Този текст на Русева е особено объркан: в него тя се лута между критика към либералите, от една страна, и самоидентифициране с тях. И нищо чудно: от толкова полуистини и манипулации, и тя самата се е объркала къде стои - на страната на либералите или срещу тях: "Няма грешка: в писанието на споменатия политолог се съдържа съвет някой път либералите да се качим на линейка и да отидем на места като ботевградското село Врачеш, където двама роми набиха лекарски екип. Да сме видели, демек, как живее народът, и да си затворим най-
сетне устата. Хубаво, реших да отида "
Да си призная, след всичко прочетено, ми е трудно да разбера какво точно казва ЛР, не само тя самата къде стои: дали тя казва, че понеже народът е фашизоиден, трябва винаги да бъде критикуван - както за Розово, така и сега. Или, напротив, казва, че не бива да го критикуваме и в двата случая?
За протокола: макар и "либерал", аз не критикувам народа - както за Розово, така и сега. И не смятам, че трябва да бъде критикуван - критиката е редно да бъде по отношение на безтговорни представители на политическия елит, който често с бездействието или действията си създава проблеми, задълбочава ги и ги използва накрая за трупане на политически дивиденти, насочвайки фрустрацията на народа и разпалвайки латентния расизъм на нацията.
Вместо партиите да предлагат работещи решения, които да адресират причините на проблема - липсата на работещи политики за интеграция на малцинствата, те ги използват "политически". Такава политика има едно име: национал-популизъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар